Управляващото в Косово ляво националистическо Движение “Самоопределение” (LVV) на премиера Албин Курти е победител в парламентарните избори, проведени на 9 февруари, като събира 40,96% от гласовете, показват най-новите данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) при обработени 91,47% от секциите, пише косовското издание Gazeta Express.
Основната надпревара остана между четирите най-големи политически сили в страната. На второ място се нарежда опозиционната Демократическа партия на Косово (ДПК/PDK) на Мемли Красничи с 22,42% подкрепа, следвана от Демократичния съюз на Косово (ДСК/LDK) на Люмир Абдиджику, който получава 17,62%. Четвъртата позиция заема коалицията Алианс за бъдещето на Косово (АБК/AAK) на Рамуш Харадинай, която печели 7,56% от гласовете.
ЦИК все още не е публикувала окончателните предварителни резултати, след като в неделя вечерта платформата ѝ се сблъска с технически проблеми.
Сред малцинствените партии най-добър резултат постига “Сръбска листа”, която събира 3,95% от гласовете. Според избирателната система на Косово партиите на малцинствените общности, включително сърби, турци, бошняци, роми, ашкалии, египтяни и горани (българското малцинство в района Гора), имат гарантирани 20 места в парламента, като 10 от тях са запазени за косовските сърби.
Избирателният праг за партиите на етническите албанци е 5%, което означава, че коалиции и по-малки партии трябва да преминат тази граница, за да спечелят депутатски мандати.
С победата на Движение “Самоопределение”, премиерът Албин Курти засилва позициите си, но ще трябва да търси подкрепа за стабилно мнозинство в парламента. Очаква се окончателните резултати да бъдат обявени в следващите дни, след което ще започнат преговорите за формиране на правителство.
Вотът се проведе в контекста на засилено напрежение между Косово и Сърбия, което достигна връхна точка през последните месеци. Премиерът Албин Курти заема твърда позиция спрямо Белград и отказва компромиси, които според него биха отслабили независимостта на Косово.
През 2023 г. конфликтите между косовските власти и етническите сърби в Северно Косово доведоха до тежки сблъсъци, включително инцидентите в Звечан, където косовската полиция се опита да наложи контрол върху манастира в село Банска, превзет от въоръжени сърби. Ситуацията предизвика напрежение и в международен план, като НАТО увеличи присъствието си в Косово, за да предотврати ескалация на насилието.
Твърдата политика на Курти срещу сръбското влияние и неговият отказ да изпълни исканията на Запада за създаване на Асоциация на сръбските общини (АСО) доведоха до санкции от Европейския съюз срещу Косово. Брюксел обяви през 2023 г., че спира част от финансирането и замразява инвестиционни проекти, тъй като Прищина не е предприела мерки за намаляване на напрежението.
Въпреки международния натиск, Курти запазва твърдия си курс и твърди, че ЕС и САЩ несправедливо упражняват натиск върху Косово, докато не санкционират Сърбия за дестабилизиращите ѝ действия в региона.
