Русия има информация, че в Донбас се изпращат наемници от Косово, Албания и Босна и Херцеговина. Това съобщи руският външен министър Сергей Лавров, цитиран от RT и “Спутник”.
“Германският канцлер Олаф Шолц и останалите лидери на НАТО твърдят, че Алиансът е отбранителен. На пресконференцията си след разговорите с Шолц руският президент Владимир Путин му напомни за бомбардировките над Югославия през 1999 г. Шолц каза, че НАТО се е намесила, за да предотврати геноцида над косовските албанци, че всичко е било успешно и че сега този регион процъфтява”, отбеляза дипломатът. Според него обаче регионът “далеч не е в разцвет”.
“Косово и някои други части на Западните Балкани се превръщат в развъдник на престъпления. Има терористи, наркодилъри. Това е място за набиране на наемници, участващи в конфликти, които постепенно се разпалват, включително от Съединените щати. Има информация, че в Косово, Албания, Босна и Херцеговина се набират наемници, които се изпращат в Донбас, наред с други места, за да извадят Русия от равновесие“, посочи Лавров и допълни, че тази информация в момента се проверява.
Руският външен министър изрази тревога от отказа на Киев да проведе преки преговори с лидерите на Донецката и Луганската народна република за прекратяване на гражданската война, както и от драстичното увеличаване на обстрела на Донбас с тежки оръжия, забранени от Минските споразумения. По негови думи Киев е отговорен за саботирането на споразуменията за примирие.
“Подчертахме, че няма алтернатива на изпълнението на Минските споразумения в тяхната цялост. И, разбира се, подчертахме сериозната си загриженост във връзка с изявленията на Киев, че няма да води пряк диалог с Донецк и Луганск. Това е директно предизвикателство и директен отказ да се спазват Минските споразумения“, изтъкна той.
Лавров определи изявленията на Запада за нахлуване на Русия в Украйна като пропаганда, фалшификации и измислици. Самите автори на тези фалшификации вярват в това, което казват и то им харесва, отбеляза министърът.
Той посочи, че Русия и САЩ са постигнали малък напредък по основните въпроси, свързани с гаранциите за сигурност.
Според него обаче не може да се постигне сериозно съгласие по приложените въпроси, ако страните не са решили концептуалната и политическата основа на взаимодействието.
