Oнези, които призовават за мирни преговори, да отправят исканията си към руския президент Владимир Путин, а не към украинския президент Володимир Зеленски.
Това написа днес в Twitter литовският външен министър Габриелиус Ландсбергис.
“Вие не молите двете страни да обсъдят мира след нахлуването. Казвате на нашественика да си тръгне. Тези, които искат мир, трябва да отправят исканията си към Путин, а не към Зеленски“, пише Ландсбергис.
Зеленски каза по-рано, че началото на дипломатическия формат и документирането на края на войната, отприщена от Русия срещу Украйна на голяма маса в присъствието на “порядъчни” страни, ще бъде възможно само ако Русия изтегли войските си от Украйна без бой.
Припомняме, че в края на април, парламентът на Литва прие закон, позволяващ на граничната охрана да връща обратно мигрантите, пресекли границата нелегално.
Това бе най-новият ход на страната членка на ЕС за борба с нелегалната миграция от Беларус за ужас на правозащитните организации.
Балтийската държава вече беше ангажирана с връщането на мигранти от 2021 г., когато хиляди бежанци – главно от Близкия изток и Африка – започнаха да се опитват да влязат в Европейския съюз през Литва, Латвия и Полша.
ЕС твърди, че мигрантският натиск е бил “хибридна атака”, организирана от беларуския режим в отговор на международните санкции срещу Минск.
Оттогава броят на опитите за преминаване е намалял, но литовските гранични служители все още отказват влизане в страната на до няколко десетки мигранти на ден.
Миналата година Литва завърши изграждането на четириметрова ограда от бодлива тел по границата с Беларус, за да се справи с нелегалната миграция. Съоръжението се простира на около 550 километра, а цялата граница е дълга близо 700 километра.
Съседна Полша също редовно е принудена да отблъсква мигранти на границата си с Беларус през последните години.
Противоречивото действие е позволено от полското законодателство – чрез указ на вътрешното министерство и акт за чужденците – въпреки че в два отделни случая съдът постанови, че то е нарушило правата на бежанците.
Литва иска равно третиране при санкциите за Русия и Беларус.
Президентът на Литва Гитанас Науседа по-рано през април наложи вето на така наречения Закон за националните санкции. Главният съветник на държавния глава по националната сигурност Кестутис Будрис прогнозира по-рано, че може да се стигне до такъв ход.
Припомняме, че на 4 април Сеймът (парламентът) на Литва прие закон, който временно ограничава възможността гражданите на Русия и Беларус да получават литовски визи, да кандидатстват за разрешение за пребиваване, да купуват недвижими имоти и да внасят и изнасят украински гривни (валутата на Украйна).
Законът ще бъде в сила за период от 3 май 2023 г. до 2 май 2024 г.
Науседа подкрепя целта на закона, но отбелязва, че няма основания за въвеждане на правни норми за всички граждани на двете държави. Според него, Литва трябва последователно да се придържа към принципа, че Русия и Беларус следват една и съща политика спрямо Украйна, но следва да има предвид, че и в двете страни има граждани, които не подкрепят политиката на своите власти, а Литва е готова да приеме такива хора.
“Въпреки това, от гледна точка на националната сигурност на Литва, няма основания за различно третиране на гражданите на Беларус и Русия“, каза президентът.
