Какво се случва в Хасково?
Градът е в шок, страх и гняв. След бруталното убийство на 18-годишната Магдалена, ученици излязоха на протест, но бяха посрещнати не с разбиране, а с юмрук.
Според разкази, събрани от местни жители, журналисти и активисти, в дните след протеста деца – предимно ученици на възраст между 14 и 17 години – са били привиквани в РПУ Хасково. Част от тях никога не са били официално арестувани, а просто „прибрани за малко“. Това „малко“ се е оказало ад.
Свидетелства описват побои, шамари, заплахи със саморазправа, диктувани самопризнания, загасени цигари, електрошок, и подове, обляни в кръв.
„Списъците“ и Тъмната мрежа
По време на протестите и в последвалите дни, стотици хасковлии заговориха за едно и също нещо: списъци. Списъци с красиви момичета, ученици, предлагани като „играчки“ в Тъмната мрежа на богати клиенти – политици, полицаи, бизнесмени.
Системата е шокираща, но детайлна:
- Поставени лица в заведенията в Хасково следят ученички;
- Алкохолът им се подменя с наркотични вещества;
- Следват изнасилвания, побои, заснемане;
- Клиповете се продават в Тъмната мрежа срещу пари – търговия с насилие над деца;
- Магдалена, по думите на нейни съученици, е била в тези списъци.
Всички шепнат. Родителите се страхуват. Учителите „знаят, но не говорят“. Полицията – мълчи. А директорите на училища са получили нареждане – „да не се допуска повече протест“. В ШКОЛО са изпратени съобщения, че „учениците ще бъдат санкционирани“ при нов опит за протест.
Размяна на постове – вместо оставки
След скандала:
- Уж освободеният Иван Расоков е повишен в зам.-шеф.
- Досегашният му заместник, Мирослав Христов – сочен като поръчител на полицейските побои – става шеф на ОДМВР Хасково.
Градът гърми. Централните медии мълчат.
Разказите на децата пред News24sofia.eu:
Разказ на Мартин, 15 г.: „Като влязох вътре, ме бутнаха в някаква стая без прозорци. Единият полицай ме удари с длан през лицето. Другият ми каза: „Пиши това, което ти казваме, или ще спиш тук.“ Диктуваха ми изречения. Не знаех какво значат някои от думите. Казаха, че ако кажа на някого, че съм бит, „ще ми счупят живота’“ Направиха ми снимка с телефон и се смяха.“
Разказ на Даниел, 14 г.: „Нищо не съм направил. Стоях отстрани на протеста. Хванаха ме за якето и ме дърпаха до входа. Там, в коридора, ме ритнаха по крака. Караха ме да пиша, че съм хвърлял камъни. Казах, че не е вярно. Тогава единият полицай извади палка и я сложи до главата ми. „Припаднал си от страх,“ каза по-късно. Аз си знам — припаднах, защото ме удари.“
Разказ на Нина, 16 г.: „Видях как хванаха брат ми. Плачех и ги молех да ми кажат къде го водят. Един полицай ми прошепна: „Ще се радваш, ако излезе до сутринта.“ После го видях след 12 часа. Син под окото. Не искаше да говори. Каза само: ‘Не мога. Ще стане по-зле.’“
Разказ на Георги, 17 г.: „Когато ме вкараха в стаята, ми казаха да седна и да мълча. Един от полицаите започна да ми задава въпроси, а другият стоеше зад мен. Изведнъж получих удар по тила. Казаха ми, че ако не говоря, ще ме накарат да съжалявам. Подписах каквото ми дадоха, без да го чета.“
Разказ на Елена, 15 г.: „Бях на протеста с приятели. Не сме правили нищо лошо. Хванаха ме и ме заведоха в полицейското управление. Там ме накараха да стоя права с часове. Един полицай ми каза, че ако не кажа кой е организирал протеста, ще ме обвинят в подстрекателство. Бях уплашена и казах първото име, което ми дойде наум.“
Разказ на Петър, 16 г.: „След като ме задържаха, ме накараха да се съблека до кръста. Един от полицаите започна да ме удря с гумена палка по гърба. Казаха ми, че ако не призная, ще продължат. Не издържах и казах, че съм виновен, въпреки че не бях направил нищо.“
Разказ на Силвия, 14 г.: „Бях с приятелки, когато ни задържаха. В полицейското управление ни разделиха. Един полицай ми каза, че ако не кажа кой е хвърлял камъни, ще ме обвинят в нападение на полицай. Започнах да плача. Той ме удари по лицето и каза да млъкна.“
Разказ на Иван, 15 г.: „Когато ме вкараха в стаята, ми казаха да седна и да мълча. Един от полицаите започна да ми задава въпроси, а другият стоеше зад мен. Изведнъж получих удар по тила. Казаха ми, че ако не говоря, ще ме накарат да съжалявам. Подписах каквото ми дадоха, без да го чета.“
Разказ на Мария, 16 г.: „Бях на протеста с приятели. Не сме правили нищо лошо. Хванаха ме и ме заведоха в полицейското управление. Там ме накараха да стоя права с часове. Един полицай ми каза, че ако не кажа кой е организирал протеста, ще ме обвинят в подстрекателство. Бях уплашена и казах първото име, което ми дойде наум.“
Разказ на Николай, 17 г.: „След като ме задържаха, ме накараха да се съблека до кръста. Един от полицаите започна да ме удря с гумена палка по гърба. Казаха ми, че ако не призная, ще продължат. Не издържах и казах, че съм виновен, въпреки че не бях направил нищо.“
Разказ на Анна, 15 г.: „Бях с приятелки, когато ни задържаха. В полицейското управление ни разделиха. Един полицай ми каза, че ако не кажа кой е хвърлял камъни, ще ме обвинят в нападение на полицай. Започнах да плача. Той ме удари по лицето и каза да млъкна.“
Разказ на Христо, 16 г.: „Когато ме вкараха в стаята, ми казаха да седна и да мълча. Един от полицаите започна да ми задава въпроси, а другият стоеше зад мен. Изведнъж получих удар по тила. Казаха ми, че ако не говоря, ще ме накарат да съжалявам. Подписах каквото ми дадоха, без да го чета.“
Разказ на Ваня, 14 г.: „Бях на протеста с приятели. Не сме правили нищо лошо. Хванаха ме и ме заведоха в полицейското управление. Там ме накараха да стоя права с часове. Един полицай ми каза, че ако не кажа кой е организирал протеста, ще ме обвинят в подстрекателство. Бях уплашена и казах първото име, което ми дойде наум.“
Разказ на Стефан, 17 г.: „След като ме задържаха, ме накараха да се съблека до кръста. Един от полицаите започна да ме удря с гумена палка по гърба. Казаха ми, че ако не призная, ще продължат. Не издържах и казах, че съм виновен, въпреки че не бях направил нищо.“
Разказ на Ирина, 15 г.: „Бях с приятелки, когато ни задържаха. В полицейското управление ни разделиха. Един полицай ми каза, че ако не кажа кой е хвърлял камъни, ще ме обвинят в нападение на полицай. Започнах да плача. Той ме удари по лицето и каза да млъкна.“
Разказ на Георги, 16 г.: „Когато ме вкараха в стаята, ми казаха да седна и да мълча. Един от полицаите започна да ми задава въпроси, а другият стоеше зад мен. Изведнъж получих удар по тила. Казаха ми, че ако не говоря, ще ме накарат да съжалявам. Подписах каквото ми дадоха, без да го чета.“
Разказ на Елена, 15 г.: „Бях на протеста с приятели. Не сме правили нищо лошо. Хванаха ме и ме заведоха в полицейското управление. Там ме накараха да стоя права с часове„.
Това не е протест, това е бунт от болка
Убийството на Магдалена не е просто инцидент. Това е искрата, която взриви години на натрупано насилие, страх и унижение.
Децата излязоха на протест, защото живеят в град, в който:
- се страхуват да ходят вечер сами;
- знаят кои момичета „са в списъка“;
- знаят, че полицията няма да ги защити;
- знаят, че ако говорят, ще бъдат пребити.
КОЙ ПОКРИВА ТОВА? КОЙ МЪЛЧИ? КОЙ Е СЪУЧАСТНИК?
Това не е просто престъпление. Това е държавно съучастие. Полицията е мълчалив партньор в една престъпна верига, в която участват не само мутри, а и държавни институции. В Хасково няма ред – има система на страх.
ПРИЗИВ
Разследване. Прокуратура. Международен мониторинг.
МВР трябва да бъде разтърсено от основи. Всеки полицай, съдия, политик или бизнесмен, замесен в това – да бъде разкрит. Списъците трябва да бъдат иззети. Момичетата – защитени. Протестиращите – рехабилитирани. Побойниците – осъдени.
Не мълчете. Мълчанието е съучастие. Децата ви гледат.
