Френският президент Еманюел Макрон реши да създаде “стратегическа неяснота”, като открито обсъжда идеята за изпращане на западни войски в Украйна, но беше толкова двусмислен, че предизвика объркване и раздразнение сред съюзниците в НАТО, обобщава “Ройтерс”.
Коментарите на Макрон на пресконференция късно през нощта срещу вторник, след като беше домакин на среща на западни лидери за събиране на подкрепа за Украйна, съответстваха на репутацията му на дипломатически разрушител, който обича да нарушава табутата и да оспорва конвенционалното мислене.
Отказвайки в понеделник вечерта да изключи възможността Западът да стъпи в Украйна, Макрон оспори преобладаващото мнение, че подобен ход би ескалирал сериозно риска от глобална война между НАТО и Русия.
Неговите коментари може да се окажат далновидни и да проправят пътя за по-голямо пряко участие на Запада във войната в Украйна срещу инвазията на Русия на по-късен етап, прогнозира “Ройтерс”.
Думите му също така рискуват да подкопаят западното единство – нещо, което Макрон се опита да укрепи със срещата в Париж, докато силите на Киев се борят да задържат руските войски две години след началото на войната.
Белият дом обяви, че няма да изпраща войски в Украйна. Германия, Великобритания, Италия, Испания, Полша и Чехия също бързо се дистанцираха от идеята.
Междувременно Кремъл заяви, че подобен ход би превърнал прекия конфликт между НАТО и Русия в “неизбежен”.
Френски служители се наложи да обяснят, че Макрон е искал да стимулира дебат и че обсъжданите идеи включват небойни войски в роли като разминиране, защита на границите или обучение на украинските сили.
“Трябва да обмислим нови действия в подкрепа на Украйна. Те трябва да отговорят на много специфични нужди, имам предвид по-специално разминирането, киберотбраната, производството на оръжия на място, на украинска територия“, каза френският външен министър Стефан Сежурне пред депутатите.
Високо напрежение по оста Париж – Берлин
Коментарите на Макрон също рискуват да изострят напрежението между Франция и Германия, чиито отношения формират ядрото на европейското политическо сътрудничество.
Макрон изглежда реши да подразни Берлин заради първоначалното му нежелание да изпрати офанзивни оръжия на Украйна, като отбеляза, че някои страни преди две години са искали да изпратят само “спални чували и каски”.
Зад кулисите германски официални лица обвиниха Франция през последните седмици, че не е изпратила достатъчно военна помощ на Украйна.
Западен служител каза, че Макрон е “разтърсил някои клетки и е провокирал някои главозамайвания” сред членовете на НАТО.
Служителят каза, че този ход може да усложни дебата в САЩ относно законопроекта, заседнал в Конгреса, който ще предостави около 60 милиарда долара помощ на Украйна – ако разпали страхове от ескалация на войната.
Дипломат от Европейския съюз каза, че резултатът от коментарите на Макрон е “какафония между съюзниците за сметка на доверието“.
Но френски дипломатически източник каза, че ако Западът остане в сегашния си курс на даряване на оръжие и помощ и издаване на декларации за подкрепа, “ние ще утешим президента Путин с впечатлението му, че сме слаби“.
“В действителност ние поемаме голям риск за всички нас с тази игра в Европа, ако видим Русия да спечели.”
Някои служители, особено в Източна Европа, подкрепиха идеята, че Западът трябва да направи своите изчисления и червени линии по-малко предвидими за Путин.
“Времена като тези изискват политическо лидерство, амбиция и смелост да мислим нестандартно. Инициативата зад срещата в Париж вчера си заслужава да бъде разгледана“, каза външният министър на Литва Габриелиус Ландсбергис.
Един източноевропейски дипломат каза:
“Мисля, че това, което (Макрон) каза, е полезно. То също така демонстрира на нашето обществено мнение спешността на въпроса и това, което е заложено на карта.”
Всички опции на масата
Генерал Онно Айхелсхайм, висш военен офицер от Нидерландия, каза, че Макрон вероятно е искал да изясни на Путин, че нито една опция не е забранена.
“Трябва да сложите всички възможности на масата“, каза той пред “Ройтерс” по време на посещение в оръжеен завод в Чешката република.
“Това е вариантът от далечния край и не мисля, че страните от НАТО все още са много склонни да го направят. Но никога не знаеш какво ще се случи след време.“
Посещението на Айхелсхайм в оръжейната фабрика подчерта най-належащата нужда на Украйна – от боеприпаси за попълване на силно изчерпаните запаси, за да се поддържа борбата срещу руската инвазия.
На срещата в Париж Макрон сигнализира, че се отказва от френската опозиция срещу използването на средства от ЕС за чешката инициатива за закупуване на артилерийски боеприпаси за Киев.
Някои европейски служители предположиха, че това е много по-важен приоритет от приказките за западните войски на фронта.
“Радвам се, ако Франция обмисля как да подкрепи Украйна по-силно, но ако мога да направя предложение, изпратете още оръжия“, каза германският вицеканцлер Робърт Хабек.
Втори източноевропейски дипломат каза, че откритата дискусия за изпращане на западни войски показва колко тежко е положението на Украйна.
“Фактът, че сега е на масата, означава, че положението е много, много по-лошо, отколкото си мислехме“, каза дипломатът.
