Изкуственият интелект (ИИ) несъмнено предлага възможности, но крие и рискове. Това заяви във вторник вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел по време на брифинг за български медии в Ню Йорк.
По думите ѝ “най-важното е, че се откроява ролята на България като регионален иновационен хъб“.
“Това е начинът – чрез привличане на таланти, чрез приложения в изкуствения интелект, които обаче носят реална, добавена стойност и за икономика, и за работни места, и за привличане на инвестиции“, добави Габриел.
По думите ѝ, трябва да се гарантира, че работата с ИИ ще означава неприкосновеност на личния живот и защита на човешките права, а не загуба на работни места. В противен случай ще бъде много трудно да се изгради доверие в ИИ, допълни Габриел.
Габриел припомни изявлението генералния секретар на ООН Антониу Гутериш, че са изпълнени едва 15 процента от заложените Цели за устойчиво развитие до 2030 г. ИИ би могъл да бъде полезен в някои от тези цели – в медицината, земеделието, или енергетиката.
Темата бе сред основните, обсъдени по време на срещите ѝ държавния секретар на САЩ Антъни Блинкън, външните министри на Великобритания Джеймс Клевърли и на Сингапур Вивиан Балакришнан, заместник-министъра на външните работи на Кения Корир Сингоей, държавния секретар за дигитализация на Испания Карме Артигас и зам.-генералния секретар на ОИСР Улрик Кнудсен.
Тя участва и в дискусията с външните министри на ЕС, на която са били обсъдени две основни теми – ситуацията в Нигер и подкрепата за Украйна. България е изразила желанието си да бъде участник в три от работните групи по 10-те точки за мир на украинския президент Володимир Зеленски – енергийна сигурност, продоволствена сигурност и околна среда.
Габриел участва и в министерска среща в ООН, организирана от Европейския съюз (ЕС), Саудитска Арабия и Лигата на арабските държави и в сътрудничество с Йордания и Египет, на която бе обсъдена подготовката на всеобхватен “Пакет в подкрепа на мира”. Целта е пакетът да бъде активиран в момента, в който се постигне мир в региона на Близкия изток.
По думите ѝ именно в това се състои различният подход в Близкоизточния мирен процес – първо двете страни трябва да сключат мир, а след това ще се реализират конкретни проекти, които да гарантират, че този мир е устойчив. Освен това е важен и съставът на участниците в този план.
“Вече не е само ЕС, не са само Съединените щати или само една част от арабските държави, които участват. Много силен регионален подход и междувременно глобални усилия“, каза Габриел. Този план не цели да замени предприетите досега политически усилия за постигане на мир между израелци и палестинци.
