Меглена Плугчиева вижда двоен стандарт в разследването на заемите на Вълка

2 Min Read
Меглена Плугчиева, снимка: (архив) БГНЕС
Меглена Плугчиева, снимка: (архив) БГНЕС

Парламентът е еманация на нашето общество – ние с гласуване или с негласуване избираме тези хора и ги изпращаме в парламента. Те от своя страна коват закони – те осакатиха Конституцията, резултат от това осакатяване е ситуацията с избор на служебни премиери и така се мултиплицира проблемът“. Така коментира пред bTV политическата ситуация бившият вицепремиер Меглена Плугчиева.

По нейни думи през изминалите 30 години е била изградена някаква българска демокрация, която не е спойка, не обединява обществото, а катализира индивидуализма. Тя посочи, че социалната тъкан на обществото вече е силно ерозирана и това е много опасен процес.

Относно акциите на КПКОНПИ, прокуратурата и ГДБОП, които влязоха в офиси и жилища на Румен Гайтански – Вълка във връзка със заема от 150 млн. лева от ББР, Плугчиева изрази недоумение защо те се търсят 5 години по-късно.

Сигналът е подаден от банката през 2021 г., започва разследване през 2022 г., което е преустановено, а след това разследването се връща при същия прокурор, който го е спрял. Отново опираме до темата за сложени “наши” хора, които работят в нечий партиен интерес и при смяната на един или друг това проличава“, отбеляза тя.

Според нея така пак се стига до основния проблем на обществото – какви хора изпращаме в парламента.

Ние трябва да се замислим върху точно този проблем. Иначе свикваме с посредствеността, с корупцията, която става ежедневие“, заяви Плугчиева.

Тя отбеляза, че има и друг заем, отпуснат на Румен Гайтански-Вълка, за “Булгартабак”, който обаче Антикорупционната комисия и председателят ѝ Антон Славчев не разследват.

Според нея това отново е пример за двойния стандарт, който се прилага.

Всички се оплаквали и от това, че се точат делата като време и има безнаказаност.

Това обаче са случаи с обществена значимост, по които прокуратурата трябва да даде отговор на обществото. Пак се връщаме до изходната позиция на парламента, а от него – към нас като общество”, обобщи бившият вицепремиер.

Share This Article
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

shop