Международният съд в Хага реши да уважи иска на Украйна срещу Русия. Киев обвини Москва, че се опитва да използва твърденията за предполагаем геноцид на рускоезичното население в Донбас като претекст за започване на война, информира Руската служба на Би Би Си.
Съдът на ООН отхвърли частично исковете на Русия, която настоя, че искът на Украйна не попада в юрисдикцията на този орган.
В същото време съдът припомни, че руските власти многократно са обвинявали Киев в геноцид на рускоезичното население на Донбас, когато са обяснявали необходимостта от така наречената “специална военна операция” (както Москва нарича войната, която води срещу Украйна).
Затова между Украйна и Русия има конфликт по въпроса дали в Донбас е имало геноцид, се казва в решението.
Така Съдът на ООН реши частично да разгледа исковете на Украйна по същество.
В същото време съдът отхвърли твърденията на Украйна, че несправедливите обвинения на Русия в геноцид срещу Украйна могат сами по себе си да представляват нарушение на международната конвенция за предотвратяване на геноцида.
На предварителния етап на съдебния процес, който се проведе миналия септември, Киев заяви, че Москва (включително лично президентът Владимир Путин) е използвала фалшиви обвинения в геноцид в Донбас, за да оправдае незаконното нахлуване.
Според Украйна по този начин Русия е злоупотребила с правата си и е нарушила задълженията си по международната Конвенция за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.
Конвенцията за геноцида от 1948 г. определя какво представлява геноцид и посочва отговорността на държавите-членки да предотвратяват подобни престъпления и да наказват извършителите им.
Русия се опита да докаже, че от правна гледна точка съдът на ООН няма юрисдикция да разглежда иска на Украйна, който беше подкрепен от 32 държави.
“Целта на специалната операция е да се защитят хора, които са били подложени на насилие и геноцид от киевския режим в продължение на осем години“, – така президентът Владимир Путин оправда началото на войната срещу Украйна на 24 февруари 2022 г. Именно тези думи бяха в основата на този правен спор.
Руски официални лица настояха, че изказването на Путин за “геноцид” е просто “риторичен обрат”, който не се основава на определения в международното право.
Украйна твърди, че руските власти, представлявани от Путин и други длъжностни лица, в различни публични изяви не само са използвали “абсурдни твърдения за геноцид” като претекст за нахлуването, но също така са прекарали осем години в подготовка на почвата за него.
През март 2022 г., като част от разглеждането на този иск, съдът на ООН нареди на Русия да спре военните действия на територията на Украйна като временни мерки. Това решение остана без последствия.
Делото за геноцид се появи още в първите дни на руската инвазия в Украйна – искът беше получен от Съда на ООН на 26 февруари 2022 г.
Преди това изслушвания по Конвенцията за геноцида са провеждани в съд на ООН само два пъти – през 1993 г. Босна и Херцеговина съди Сърбия, обвинявайки последната, че се опитва да унищожи босненските мюсюлмани, а през 2019 г. Гамбия заведе дело срещу Мианмар през случаят с геноцида на мюсюлманите рохингия.
Според професора от Йейлския университет Харолд Кох, който представлява интересите на Украйна, има два аспекта на делото за геноцид: фактически и правни. Фактическият се отнася дали украинското правителство наистина е извършило геноцид в Донбас, както твърдят руските официални лица и пропагандата. Правно – дали Русия има законното право, в рамките на подписаната от нея Конвенция, да предотвратява и наказва престъплението геноцид с използване на военна сила.
Решенията на Съда на ООН имат до голяма степен символичен характер; самият съд не може да принуди държавите да изпълняват решенията му. Но неговите присъди все още имат важно практическо значение.
На първо място, решение в полза на Украйна в спора за геноцида ще позволи на Киев законно да поиска бъдещи репарации от Москва и да засили позицията си в преговорите с нея.
Адвокатите, представляващи Украйна, също смятат, че всякакви съдебни решения в полза на Украйна, особено тези, отварящи пътя за изплащане на компенсации, ще бъдат мощен лост за влияние в случай на бъдещи преговори между Киев и Москва. Въпреки че сега перспективата за такива преговори изглежда много неясна.
Второ дело
Делото на Украйна за думите на Путин за “геноцид” е второто съдебно дело, заведено от Украйна срещу Русия в съд на ООН.
Тази седмица съдът в Хага излезе с присъда по първия иск – за нарушение прилагане на международните конвенции за прекратяване на финансирането на тероризма и премахване на всички форми на расова дискриминация. Този иск беше частично удовлетворен.
Съдът на ООН уважи частично иска на Украйна срещу Русия по делото за финансиране на тероризма и расовата дискриминация в Крим
Съдът отхвърли повечето обвинения на Украйна срещу Русия за финансиране на тероризма. Но в същото време установи факта, че Москва не е в състояние да разследва правилно обвиненията, повдигнати от Киев срещу представители на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики.
Съдът на ООН също така заяви, че във втората част на обвиненията Украйна не е доказала повечето от фактите за расова дискриминация срещу кримските татари и украинците в Крим.
Съдът обаче реши, че Русия не е успяла да защити правата на етническите украинци в Крим, където броят на студентите, учещи на украински, е намалял рязко. Така Русия е нарушила задълженията си по Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация, се казва в съдебното решение.
