С водосвет на бойните знамена и знамената светини и с военен парад, но без сухопътна техника бе отбелязан Денят на храбростта и празник на Българската армия – 6 май. Водосветът на бойните знамена започна в 9:00 ч. пред паметника на Незнайния воин в София.
На него присъстваха президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев, министър-председателят Росен Желязков, министърът на отбраната ген. Атанас Запрянов, началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов, председателят на 51-ото Народно събрание доц. Наталия Киселова, кметът на София Васил Терзиев, народни представители, общински съветници и граждани. В ритуала взеха участие Националната гвардейска част и Гвардейският представителен духов оркестър. В знак на признателност към българските воини, загинали за свободата на България, пред паметника на Незнайния воин бяха поднесени венци и цветя.
В небето по случай празника прелетяха Ми-17, който развяха българския трибагреник в центъра на София, като те бяха придружени и от два хеликоптера “Cougar”. F-16, block 70 не прелетя над българското небе по случай Деня на храбростта и празник на Българската армия.
Тази година на парада нямаше сухопътна техника, но се видя най-ценното, което армията има – това са хората, които работят в нея. Във военния парад на площад “Княз Александър Първи” в столицата участваха над 700 военнослужещи в осем представителни блока от Националната гвардейска част, Сухопътните войски, Втора механизирана бригада, Военновъздушните сили, Военноморските сили, Съвместното командване на специалните операции, Националния военен университет “Васил Левски” и Висшето военноморско училище “Н. Й. Вапцаров”. При изпълнението на националния химн по време на парада бяха изпълнени 20 артилерийски салюта.
В парада по случай Деня на храбростта и празник на Българската армия участваха и Гвардейският представителен духов оркестър с духовия оркестър на Сухопътните войски, както и знаменен взвод на Националната гвардейска част със знамената светини.
Денят на храбростта и празник на Българската армия през годините
За първи път 6 май се отбелязва като празник на Българската армия, утвърден за Ден на храбростта с указ от 9 януари 1880 г. на княз Александър I, като церемонията е включвала панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена “За храброст” и ограничени военни паради.
До 1919 г. освен 6 май – Ден на храбростта, се е отбелязвал и Ден на бойната прослава на 27 ноември в чест на победата на Българската армия в Сръбско-българската война (1885 г.). Тъй като на 27 ноември 1919 г. България е принудена да подпише Ньойския мирен договор Денят на бойната прослава не се е отбелязвал през 20-те години на 20 в.
От 1926 г. Денят на храбростта и Денят на бойната прослава се обединяват в Ден на храбростта и победите, честван в деня на св. Георги Победоносец (6 май). През 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на Българската армия, който се отбелязва до 1953 г., когато с постановление на Министерския съвет 23 септември е определен за Ден на Българската народна армия (годишнина от началото на септемврийските бунтове през 1923 г.).
С постановление на Министерския съвет от 30 май 1991 г. 23 август е определен за Празник на Българската армия в чест на победата (1877 г.) на Българското опълчение на връх Шипка по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Отново с постановление на Министерския съвет от 27 януари 1993 г. до 1998 г. 6 май се отбелязва като Празник на Българската армия. От 6 май 1998 г. денят се отбелязва като Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия.
