Лидерът на републиканците в Сената на САЩ Мич Макконъл заяви в сряда, че ще се оттегли от постта си, отваряйки вакуум след близо 17 години начело на Сената.
Така Мич Макконъл държи рекорд на Капитолия.
“Миналата седмица навърших 82 години. Краят на моите участия е по-близо, отколкото бих желал“, каза Макконъл от трибуната на Сената, като гласът му се пречупи от емоция.
“Ходът на времето е неумолим. Вече не съм младият мъж, който седи отзад и се надява колегите да запомнят името ми. Време е за следващото поколение лидери“, завеща Мич Макконъл.
Напускането на 82-годишния депутат от Кентъки ще премахне централния герой в преговорите с демократите и Белия дом за сделките с разходите, които да запазят финансирането на федералното правителство и да предотвратят спирането му.
То ще отбележи и отстъплението на един организиран партньор на бурния подход на Доналд Тръмп, фаворит за президентската номинация на републиканците, и твърдолинейната фракция “Свобода” в Камарата на представителите преди изборите за президент, цялата Камара на представителите и една трета от Сената през ноември.
Това ще сложи край на кариерата на законодател, порицаван от демократите за това, че е използвал безпрецедентни тактики, за да затвърди консервативното мнозинство от 6-3 членове на Върховния съд, което действа агресивно, за да премахне националното право на аборт и да разшири правата върху оръжията.
Миналото лято Макконъл на два пъти замръзна, докато правеше публични изказвания, което повдигна въпроси относно способността му да продължи да изпълнява задълженията си на високопоставена длъжност. Тези опасения не бяха успокоени от бележката от 31 август от лекаря на Конгреса, който разреши на Макконъл да продължи да работи.
Сега, когато републиканците трябва да изберат нов лидер на партията, натискът на консерваторите да се противопоставят на умереното споразумение за разходите с демократите може да натежи още повече на преговорите за бюджета и на изборите за лидер.
Твърдият подход на Макконъл към управлението се прояви в началото на 2016 г., когато той организира блокирането от страна на републиканците на номинацията на тогавашния президент Барак Обама на Мерик Гарланд за свободното място във Върховния съд на САЩ.
