Специалистът по енергетиката Мишел Дердевет очертава в коментар за Le Monde контурите на Европа на по-устойчива и обединена енергия, която включва избор на ядрена енергия и всички възобновяеми енергии, и чрез сближаване със съседите на европейските съюз, включително Турция. Нахлуването на Русия в Украйна и продължителната война, която се случи в сърцето на Европа ни напомнят как енергията винаги е оформяла геополитиката, определяла е великите сили и често е определяла изхода от конфликти, според него.
Всички международни акции в съвременната история се основават на енергиен ресурс: през 19 -ти век въглищата са гръбнакът на Британската империя ; петролът беше в основата на “американския век”; а Владимир Путин в продължение на двадесет години превърна енергията в основен политически инструмент, както за възстановяване на националния си имидж (основна кампания за електрификация и т.н.), така и за утвърждаване на регионалната си мощ и да стане от съществено значение на глобалната енергийна карта, посочва още Мишел Дердевет. Така Русия днес има теоретичен транзитен капацитет от над 250 милиарда кубически метра газ годишно към Европа, което съответства на повече от половината от годишното потребление на газ на Стария континент (450 милиарда кубически метра).
Разбира се, не всички страни имат еднаква зависимост от руския газ, както обяснява експертът. В няколко държави-членки на Европейския съюз (ЕС) повечето, ако не и целият внос на природен газ идва от Русия. Такъв е случаят с Латвия (100%), Финландия (97,6%) и дори Унгария (95%). Такъв е случаят и с Германия, която е 66% зависима от Русия за потреблението на природен газ и която е най-големият вносител в ЕС.Франция, от друга страна, има по-диверсифицирано предлагане. Тя получава доставките си основно от Норвегия (36%), като Русия е само на второ място (17%), пред Алжир (8%). Мишел Дердевет изтъква: “Тази енергийна зависимост от Русия е изкована заради нас! Подобно на спящото агне, Европа показва виновна “късогледство” след трите газови кризи през зимите от 2005 до 2008 г., които обаче бяха предупредителни.
Владимир Путин вече беше оказал натиск върху Киев и западняците да доставят газ на цената, която той искаше на западноевропейците. Следователно пътят на разума трябваше да ни накара да диверсифицираме доставките си на газ, например чрез завършване на Набуко , южноевропейския коридор, заобикалящ Русия, проектиран от Комисията, вместо да ангажираме тялото и душата си в ръката на руските интереси , инвестирайки в Северен поток 2 “. Финансовите интереси несъмнено надделяха над минимума на политическа предпазливост и защитата на суверенните интереси на Съюза, според него.
