Предвижда се актуализация на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата 2021 – 2030 г. (ИНПЕК) с цел да се отговори на препоръките на Европейската комисия към България за националния план за енергетика и климат. Това съобщават от пресцентъра на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).
За да се отговори на изискванията на ЕК, МОСВ разработва направление “Емисии и поглъщане на парникови газове” от измерението “Декарбонизация” в ИНПЕК. Това включва: представяне на текущите емисии и поглъщане на парникови газове – предоставени от Националната инвентаризация на емисии на парникови газове; оценка на прогнозните емисии и поглъщане на парникови газове до 2030 г. – предоставени от интегрираното моделиране на всички сектори; оценка на спестените емисии от политиките и мерките за намаляване на емисиите на парникови газове в отделните сектори.
Целта е отделните политики и мерки, предоставени от секторните министерства, да бъдат представени с измерими количествени показатели, за да могат да бъдат оценени спестените емисии на парникови газове и да бъдат посочени финансовите ресурси, необходими за прилагането на конкретните политики и мерки.
На финален етап е хармонизирането с изискванията на пакет “Подготвени за цел 55” в трудни за декарбонизация сектори като индустрията и селското стопанство. Това става възможно, след като беше въведен Механизъм за корекция на въглеродните емисии по границите и стартира отчитането на емисиите от корабния транспорт и включването им в Системата за търговия с емисии.
Относно актуализацията на плана за климата е предложен за обсъждане Закон за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на изменението на климата (ЗОИК), който включва дългосрочна цел за неутралност по отношение на климата на българската икономика до 2050 г.
Усилията са насочени към това, да се приложи цялостен подход за намаляване на емисиите в конкретни икономически сектори и поглъщането им от други сектори – от съхранените горски и водни екосистеми и посредством добри практики в селското и горското стопанство. ЕК описва в препоръките си, че мерките в тези сектори са изключително важни и трябва да бъдат формулирани и приети в активен процес на диалог със заинтересованите страни. Освен в актуализацията на ИНПЕК, тези мерки ще бъдат заложени и в актуализациите на Дългосрочната стратегия за смекчаване на изменението на климата до 2050 г. на Република България и Националната стратегия за адаптация към изменението на климата.
Европейският регламент залага индивидуални цели на държавите в ЕС за секторите от автомобилен транспорт, отопление на сгради, селско стопанство, малки промишлени инсталации и управление на отпадъците.
За България е определена индивидуална цел за намаление на емисиите на парникови газове от тези сектори в размер на -10% до 2030 г. спрямо 2005 г. Определените политики и мерки за изпълнението на тази цел ще бъдат актуализирани в окончателната версия на плана.
В последните публикувани насоки ЕК предлага редица от решения относно улавянето на въглерод както посредством индустриални процеси, така и посредством съхранението и подобреното функциониране на екосистемите, природните ландшафти, почвите и компонентите на околната среда.
България има висок потенциал за съхранение на въглерод в биомасата и почвите, но този сектор не може да компенсира забавеното съкращаване на емисии от други сектори като енергетиката и транспорта. Все още няма точна и приета оценка и на потенциала на индустриалното улавяне, съхранение и оползотворяване на въглероден диоксид в големи енергийни и промишлени инсталации. Пред енергийния бранш и други промишлени отрасли стои предизвикателството да повишат търсенето и иновациите при този тип решения. Те ще бъдат разгледани в актуализацията на ИНПЕК.
