Общият публичен дълг в света се очаква да надхвърли 100 трилиона долара тази година за първи път и може да нарасне по-бързо от прогнозираното, тъй като политическите настроения благоприятстват по-високите разходи, а бавният растеж увеличава нуждите и разходите за заеми. Това съобщи Международният валутен фонд, цитиран от “Ройтерс”.
Последният доклад на МВФ за фискален мониторинг показва, че глобалният публичен дълг ще достигне 93% от глобалния брутен вътрешен продукт до края на 2024 г. и ще се доближи до 100% до 2030 г. Това ще надхвърли неговия пик от 99% по време на COVID-19. Освен това ще се увеличи с 10 процентни пункта спрямо 2019 г., преди пандемията да взриви държавните разходи. Има основателни причини да се смята, че бъдещите нива на дълг може да са доста по-високи от прогнозираните в момента.
Несигурността във фискалната политика се увеличи и политическите червени линии на данъчното облагане станаха по-укрепени. Натискът върху разходите за справяне с екологичните преходи, застаряването на населението, опасенията за сигурността и дългогодишните предизвикателства пред развитието нарастват, се посочва в доклада на МВФ.
Загрижеността на МВФ относно нарастващите нива на дълг идва три седмици преди президентските избори в САЩ, на които и двамата кандидати обещаха нови данъчни облекчения и разходи, които биха могли да добавят трилиони долари към федералния дефицит. Докладът констатира, че прогнозите за дълга са склонни да подценяват действителните резултати със значителни маржове, като реализираните съотношения дълг към БВП пет години напред са средно с 10% по-високи от първоначално прогнозираните.
МВФ повтори призивите си за повече фискална консолидация, отбелязвайки, че настоящата среда със стабилен растеж и ниска безработица е подходящ момент за това. Според МВФ настоящите усилия, средно 1% от БВП за шестте години от 2023 до 2029 г., са недостатъчни за намаляване или стабилизиране на дълговете с голяма вероятност. Кумулативно затягане от 3,8% би било необходимо за постигане на тази цел, но в САЩ, Китай и други страни, където не се предвижда стабилизиране на БВП, ще е необходимо значително по-голямо фискално затягане.
