Трябва да има поне по двама водни спасители на пост, защото при оказване на долекарска помощ се работи по-ефективно. За това настоя заместник-министърът на спорта Стоян Андонов на брифинг пред журналисти, посветен на летния сезон и наличието на водни спасители по родното Черноморие.
За плажовете в големите курорти постовете на водните спасители остават на 100 метра. “Моето лично мнение и на нашата Комисия по водно спасяване към БЧК е, че един воден спасител е крайно недостатъчен и не го препоръчваме на концесионерите на плажовете“, категоричен бе Андонов.
Той посочи, че повече удавници има на неохраняемите места. Целта е навсякъде да се обърне внимание на мерките за безопасност за ползване на водните басейни, които всеки би трябвало да спазва, за да не умират хора, обясни зам.-министърът.
За миналата година има 96 удавени. Не бива да забравяме, че до неотдавна удавниците са били много повече, подчерта той. Спасителните служби по плажовете трябва да отговарят на предизвикателството. Стоян Андонов счита, че има достатъчно наброй обучени водни спасители в страната.
След паузата от карантинните мерки отново има разрешение за провеждане на курсове за водни спасители. През всичките над 50 години работа водните спасители били много повече от инженерите. Въпросът е как хората ще бъдат привлечени да работят.
За миналата година броят на спасените от удавяне са 3 783. Данните представи Антон Налбантов, директор “Водноспасителна служба” към БЧК.
1.4 на 100 000 души са удавените в България. 90% от удавените деца през годините са от ромската общност и затова от БЧК ще предложат на ромските медиатори да работят с децата и да им обясняват какво трябва да правят и какво не.
Между 800 и 1000 водни спасители са обучени годишно. Над 60% от удавените хора са във вътрешните водоеми. Трябва да държим вниманието си на вътрешните водоеми – охраняеми, неохраняеми и вътрешните в цялата страна, настоя Налбантов.
