Над 400 населени места с над 430 000 жители в Плевен, Ловеч и други места в цяла България са в режим на водоподаване, Данните са от статистиката, която започна на води “Зелено движение”.
Над 430 000 българи живеят във водна криза, т.е. когато пуснеш чешмата и няма вода, ти си в самата криза вече и си вътре. Toва заяви пред News.bg съпредседателят на “Зелено движение” и бивш заместник-министър на околната среда и водите в правителството на Кирил Петков – Тома Белев.
Той обясни, че причините за големите проблеми с водоподаването в Плевен, Ловеч и околните около тях села е могат да се търсят както на управленско ниво – в централната администрация и местната власт, така и в старата амортизирана ВиК мрежа, която прави големи течове. А това, че няма вода са дължи и на това, че мрежата се захранва от повърхностни водоизточници, които пресъхват и в горещото лято.
На първо място, за да се реши проблема с водоподаването и водната криза трябва да има яснота къде са проблемите, а Тома Белев смята, че в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), които отговарят в частност за водоснабдяването и канализацията, не си върши работата.
Трябва да е ясно на всеки един български гражданин, като отвори сайта на МРРБ да може да види дали в населеното място, в което пребивава в момента, има вода или е на воден режим, или ако има вода, какво качество е питейната вода. Има и много населени места, в които има вода, но не става за пиене, уточни Тома Белев.
Белев допълни още, че населените места, които се захранват от язовири към настоящия момент не са на режим на водоподаване. Язовирите са в добро състояние и в добри количества и в тези населени места, където има язовири, проблеми с водоснабдяването няма да има, но проблеми с водоснабдяването има там, където няма язовири, подчерта Тома Белев.
Тома Белев внесе повече яснота и какво предлага “Зелено движение” с така наречената “карта за водоснабдяване“, в която да се събира на едно място цялата информация за режимите на вода в селищата. Белев посочи, че МРРБ трябва да си свърши работата и да е ясно къде има вода, къде е в режим, къде става и къде не става за пиене. На второ място местната власт също трябва да си свърши работата и там, където има проблем с доставката на вода, да обявят режим на водоподаване. В много населени места просто не обявяват режим на водоподаване, изтъкна Тома Белев.
На трето място трябва се обявят централноохранителни зони на всички водохващания, които са налични и които се използват.
“ВиК дружествата и операторите плюс общините са длъжни да го направят, защото не може 15 години все още ние да не предприемем мерки за опазване на повърхностните водоизточници“, категоричен бе Тома Белев.
На четвърто място трябва да се търсят нови водоизточници – в самите общини и населени места. Навремето преди години всички бяха задължени да имат резервни водоизточници, които да се включват при нужда, а в момента общините нямат такива резервни водоизточници и когато сега идва нуждата, няма какво да включват, отбеляза Тома Белев.
На пето място нужно е строителство на нови язовири за питейни цели. Без това няма как да се мине за нуждите на част от Дунавската равнина и Тракийската низина и то без нови язовири за питейни цели, посъветва Тома Белев.
Тома Белев смята, че ако общините и местната власт спазят предписанията за решаване на водната криза, то до 3-4 години можем да забравим, че някога сме били на режим на водоподаване. За тази цел обаче трябват инвестиции. В момента общините имат трайни проблеми с осигуряване на питейна вода, а какво са предложили за финансиране от държавата и от държавния бюджет – хотели, асфалт, междууличните пространства.
Питейната вода ли е с висок приоритет, или по-висок приоритет са асфалтът, бетонът, керемидите и плочките ли? Водата е ключова за здравето на населението, завърши Белев.
