Президентът на Кипър Никос Христодулидис и лидерът на кипърските турци Ерсин Татар заявиха, че са готови да участват в ръководената от ООН среща през следващия месец, която може да проправи пътя към възобновяване на официалните преговори след осемгодишно прекъсване.
Остава обаче под въпрос дали срещата ще преодолее успешно задълбочаващата се пропаст, която разделя двете страни, относно това как трябва да изглежда бъдещото мирно споразумение.
И Татар, и Христодулидис проведоха отделни разговори със заместник-генералния секретар на ООН по политическите въпроси Розмари Ди Карло, за да подготвят почвата за срещата в средата на март, на която ще присъстват и представители на т.нар. гаранти на Кипър: Гърция, Турция и Обединеното кралство.
Ди Карло заяви, че генералният секретар на ООН Антониу Гутериш продължава да се ангажира да помага на двете страни да напреднат в официалните преговори, докато Христодулидис повтори, че продължаващото етническо разделение не може да бъде бъдещето на Кипър.
“Както виждаме в нашето съседство, няма замразени конфликти“, каза Христодулидис.
Кипър е разделен по етнически признак повече от половин век. През 1974 г. Турция нахлува на острова непосредствено след подкрепен от гръцката хунта преврат, организиран от привърженици на съюза с Гърция.
Близо десетилетие по-късно кипърските турци обявиха независимост в окупираната северна част на Кипър, където Турция разполага с над 35 000 войници. Република Кипър се присъедини към Европейския съюз през 2004 г. Отцепилият се турски север е признат само от Турция.
Многобройните кръгове на мирните преговори, организирани от ООН, завършиха с неуспех, като последният беше през 2017 г. След провала на тези преговори Турция и кипърските турци се отказаха от обединението на Кипър като федерация, съставена от кипърски гръцки и кипърски турски зони – рамка, в която се водеха всички предишни преговори.
Вместо това те настояват за това, което по същество представлява споразумение за две държави, съгласно което кипърските турци ще имат “суверенно равенство и равен международен статут” като кипърските гърци, които са мнозинство, заяви Татар в понеделник.
Кипърските гърци отхвърлят всякакво мирно споразумение, което би официализирало разделянето на острова. Те също така отхвърлят искането на турците и кипърските турци за постоянно присъствие на турски войски след уреждането на въпроса и права за военна намеса, отстъпени на Анкара.
Показателно за пропастта, която разделя двете страни, е продължаващото несъгласие относно това кои допълнителни пропускателни пунктове трябва да бъдат отворени през 180-километровата (120 мили) буферна зона, контролирана от ООН, за да се улесни потокът от хора към и от двете страни. Понастоящем са отворени осем такива пропускателни пункта.
Татар заяви, че срещата през следващия месец ще се проведе на 17-18 март, но говорителят на кипърското правителство Константинос Летимбиотис заяви, че ООН ще потвърди точните дати своевременно.
Ди Карло се срещна и с водещи жени от двете общности относно начините за повишаване на ангажираността на жените в усилията за мир.
