Априлци проявиха безпределна саможертва като избраха бунта пред робското безвремие, дързостта пред покорството, националното и човешкото достойнство пред преклонената глава.
Това каза в словото си председателят на Народното събрание Наталия Киселова в Панагюрище. В града днес е кулминацията на националните чествания на 149- та година от обявяването на Априлското въстание.
За поредна година тук, в Панагюрище, съпреживяваме онзи паметен миг от 1876 г. Денят в който пристигна “кървавото писмо”, радостно забиха камбаните, отекна гърмежът на пушките. Денят, посрещнат като празник, когато народът дръзна да разкъса робските окови и да поеме по светлия и трънлив път на свободата, каза Киселова.
Оттогава до днес прелистваме историята на Априлското въстание с желанието да помним героите и мъчениците, да дирим дирята, която оставиха след себе си, да осъзнаем ролята им в съдбата на България, добави председателят на парламента.
По думите ѝ априлци мощно са заявили своята воля за свободен живот и равноправие, за собствена национална държава и напредък. Въстанието е жестоко потушено, хиляди са избити, затворени, изпратени на заточение, десетки селища са разграбени и опожарени, но бунтът постигна една от основните си политически цели – в Европа се надигна мощна вълна в защита на българите, направили отчаян опит да отхвърлят чуждия гнет, припомни Киселова.
От юни до септември 1876 г. повече от 200 европейски вестници и списания поместват над 3000 писма, дописки, статии и илюстрации, свързани с тези събития. Политици, общественици, учени, писатели, журналисти подкрепиха българския народ, добави тя.
Но това направиха и обикновените хора на протестни митинги и събрания. Особено силна е съпричастността на страданията на българите сред всички слоеве на руския народ, посочи още председателят на парламента.
Кога ще свърши мъченичеството на този малък, героичен народ, пита Виктор Юго и заявява: “Време е цивилизацията да издаде своята величествена забрана да се продължава така“.
Глас в защита на българите надигат Достоевски, Дарвин, Менделеев, Гарибалди, Макгахан и редица още бележити личности, добави още Наталия Киселова.
Тя посочи, че Априлското въстание има непреходно значение, защото е довело до Руско-турската освободителна война, “която възстанови след 5 века робство българската държава и откри пред нея перспективи за напредък и развитие, защото е изборът бе или азиатска деспотия, или модерна европейска държава“.
“Скъпи съотечественици, вече 149 години априлци са нашият пример за героизъм, за саможертва, за любов към България. Тук в Панагюрище, столицата на Четвъртия революционен окръг, а и на цялото въстание, изразяваме своята почит и признателност към тези, които с костите си поставиха здравите темели на нашата свобода“, добави председателят на Народното събрание. По думите ѝ годишнината е повод да се вгледаме в съвременните послания, които можем да открием в завещанието ни от героите от Епопеята през 1876 г. Те ни учат, че трябва повече да вярваме в себе си, да имаме куража да се изправим срещу предизвикателствата, колкото и трудни да са те, защото ние ще пребъдем, каза още тя.
Киселова припомни думите на един от инициаторите на Априлското въстание – Стоян Заимов, който в свое писмо до Захари Стоянов отбелязва: “Въстанието от 1876 г. беше чисто българска работа, самостоятелен труд, инициатива, чисто българска, поддържана с български средства, това прави чест на нашия народ.”
И днес априлци ни призовават да бъдем единни, да се изправим срещу апатията, бездушието, защото те са пагубни за успеха на всяко общонародно дело, защото движещи сили на прогреса са смелите, дръзките, прозорливите, лидерите, които задават посоката и увличат нацията, посочи Киселова. И най-вече героите от бунтовния април предадоха на идните поколения безграничната си любов към България и вярата в нейните бъднини. “Слава! Вечна слава на участниците в Априлското въстание, поклон пред саможертвата им. Да живее свободна и независима европейска България!“, завърши словото си тя.
Априлското въстание избухва на 2 май 1876 година (20 април стар стил) срещу османското иго. Въстанието е организирано от Гюргевския революционен комитет, създаден на 11 ноември 1875 г. от български емигранти в Гюргево, сред които Никола Обретенов, Стоян Заимов, Панайот Волов, Георги Икономов, Георги Измирлиев (Македончето).
На 11 май 1875 г. под председателството на Стефан Стамболов започват заседанията на комитета, продължили до 25 декември 1875 г. Изработен е план за въстание, насрочено за 1 май 1876 г., според който България е разделена на пет революционни окръга – I (Търновски) с център Горна Оряховица и главен апостол Стефан Стамболов, II (Сливенски) с главен апостол Иларион Драгостинов, III (Врачански) с главен апостол Стоян Заимов , IV (Пловдивски) с център Панагюрище и с главен апостол Панайот Волов и V (Софийски), който по-късно не функционира.
Въстанието продължава около един месец. Потушено е с нечувана жестокост, като над 30 хиляди българи са избити, стотици градове и села са опожарени и ограбени, а хиляди хора са хвърлени в затворите или са заточени.
