Пратениците на НАТО се събраха на извънредно заседание, съобщава Асояиейтед прес. Поводът бе решението на руския президент Владимир Путин разпореди нападение над Украйна. НАТО подготвя да подсили защитата на страните членки на алианса, граничещи с Украйна.
“Има сериозно нарушение на международното право и голяма заплаха за евро-атлантическата сигурност.”, заяви главният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.
Той добави, че съюзниците се събират, за да обсъдят последствията от агресивните действия на Русия.
Някои страни предоставят оръжие и екипировка на Украйна, но НАТО няма да окаже военна подкрепа, защото Украйна е близък партньор, но не е член на алианса. Заставаме зад Украйна и ще направим всичко по силите си, за да предпазим съюзниците си, сподели Столтенберг.
Естония, Латвия, Литва и Полша са стартирали преговори с НАТО, тъй като усещат заплаха за националната си сигурност.
“Най-ефективният метод за противопоставяне на руската агресия е единството.“, заяви естонският премиер Кая Калас. Тя добави, че нарастващата агресия на Русия е заплаха за всички членове на НАТО.
Калас призова за предприемане на мерки за подсилване на защитата на членките на алианса.
НАТО започна да укрепва защитите си в североизточна Европа още през 2014 г. след като Русия анексира Крим. Алианса разполага с около 5000 войници в региона.
Първата стъпка в отговор на руските действия може да бъде активирането на група за бързо реагиране, която може да осигури 40000 войници. Бригада от около 5000 военни, под командването на Франция, Германия, Полша, Испания и Португалия е в режим на готовност.
НАТО засили и военното си присъствие в района на Черно море. Пентагонът е поставил 8500 войници в бойна готовност, които могат да бъдат изпратени на помощ при нужда.
