Обичам откриването на олимпиадите. Още повече обичам, когато ги откриват в Париж. Обичам различията и се боря за тяхното пълноправно съществуване. Радостно ми е да гледам състезателите, подредени в лодки по Сена на принципа олимпиец до джендър, джендър до олимпиец. Обичам пъстрото множество с разноцветни идеи, харесвам дъгата, възпламенявам се, когато видя лекоатлет до делишиъджендър, баскетболист до блърджендър, борец до демифлуид, гимнастик до амбонек, плувец до омниджендър, щангист до драг кинг, волейболист до андрогинен или например каратист до Емануел Макрон или до обикновен педераст. Обичам света такъв, какъвто е. Обичам възможността всеки да избере какъв да е.
Обичам и онзи участник в шоуто от квотата на ЛГБТ, на когото му се показаха топките. Обичам ги като гърдите от живописния образ на Свободата, изобразени в прочутата картина на Йожен Дьолакроа.
Обичам Теодор Ушев, защото той единствен прозря, че работническо-селската „интелигенция“ била консервативна, религиозно-маниакална и нетолерантна към непонятното и различното, а социалните мрежи са й предоставили терен за изява. Обичам този талантлив артист, който бори крайнодесните, нахлузили маската на „добрия вкус“, „християнските ценности“ и прочее безумия. Обичам експертизата му и това, че ни поставя на мястото, обяснявайки ни, че всички модерни течения и повеи в световното изкуство са заобикаляли България. Обичам да ми казват, че българското изкуство винаги е било примитивно-националистично, религиозно-протяжно и страхливо-провинциално. Абе, обичам умните хора. Затова обичам Теодор Ушев. Обичам и бившия министър на екологията Юлиян Попов, който нарече Владимир Димитров-Майстора посредствен провинциален художник.
Обичам тази самоопределяща се за градска модерност прослойка, тъй както обичам Иво Сиромахов да ни напише наръчник за откриване на олимпиади и да сложи точка на всички спорове. По същия начин, по който преписваше смешки от Фейсбук и ни ги представяше изразително по телевизора след участие на Сашо Роман или Софи Маринова при шефа му Слави Трифонов. Как да не обичаш такива хора.
Обичам светли умове и визионери в политиката като Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Настимир Ананиев, Кирил Петков. Обичам семейство Мирянови и компанията „Артекс“, която строи небостъргачи и всякакви други видове постройки в София. Обичам грижите на „Артекс“ за политиците и възможността тези отрудени за благото на народа хора да получат бонус при покупка на жилище. Обичам и „Трейс Груп Ход“, защото строят пътища, магистрали, подреждат жълти и всякакви други павета. Обичам и шефа на „Трейс Груп Холд“ проф. Николай Михайлов, който ремонтира мостовете на Кольо Фичето така, че да не приличат на мостовете на Кольо Фичето. Хайде стига провинциализъм. Нека вкараме малко модерност, нали Ушев?
Ако не обичах всичко гореизброено, щяха да кажат, че съм Ганьо, който развява байрак в реката на Йордановден, слуша турбо чалга, пие шльокавица, докато чака скарата, и от време на време потупва жената профилактично за заздравяване на семейството.
Източник: “Филтър”
