За опити за реабилитация на комунизма алармират обществени личности в отворени писмо. То е адресирано до премиера Николай Денков, председателя на Народното събрание Росен Желязков, шефовете на парламентарните групи и и. ф. главен прокурор Борислав Сарафов. То е подписано от историци, преподаватели, юристи, политолози, журналисти, бивши министри и депутати и др.
“Ние, български граждани с демократични убеждения сме силно обезпокоени от масираната кампания за реабилитация на престъпния комунистически режим и от тенденцията към рекомунизация на страната ни през последните години“, пишат те.
Според обществениците недвусмислено се проповядва обявеният през 2000 г. със закон за престъпен комунистически режим, в нарушение на ал. 1 на чл. 108 от Наказателния кодекс, в който е записано:
“Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.“
В писмото се посочва, че една от най-очевидните форми на проповядване на недемократичната комунистическа идеология е защитата и рекламирането на пропагандните монументи, издигнати във възхвала на тоталитарния комунистически режим.
“Силно сме обезпокоени и от факта, че такива противозаконни и антиконституционни действия се извършват от народни представители и лидери на парламентарни партии. Това представлява директна заплаха за конституционно установения демократичен ред в Република България“, заявяват обществениците за казуса около демонтажа на Паметника на Съветската армия, известен като МОЧА (Монумент на окупационната Червена армия).
Според тях провеждащата се кампания е част от хибридната война за ревизия на цивилизационния избор на България, а целта е страната ни да бъде откъсната от ЕС и НАТО, които гарантират нашата сигурност, свобода и просперитет. В това авторите на писмото съзират национално предателство.
“Всеки, който работи за запазване на зависимостта на страната ни от Кремъл и за връщането ѝ в Евразийската зона на режими, управляващи с насилие и корупция, извършва тежко престъпление срещу нашия народ“, подчертават те.
Очевидно е, че зад тези незаконни деяния стои днешната олигархия, в която са се трансформирали корумпираният политически елит на комунистическия режим и репресивният му апарат, изтъкват обществениците.
В писмото се посочват и други документи освен обнародвания на 5 май 2000 г. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, които определят комунистическите режими за тоталитарни и престъпни:
– Резолюция 1481/2006 г., приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа;
– документ 11112/2006 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа за осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими;
– Резолюция на Европейския парламент “Европейската съвест и тоталитаризмът” от 2 април 2009 г.;
– Решение на Народното събрание от 18 септември 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация “Европейската съвест и комунизмът”. Сред препоръките на Пражката декларация е и предложението 23 август да бъде обявен за ден на почит към жертвите на нацистките и комунистическите режими;
– Решение на Народното събрание от 19 ноември 2009 г., с което 23 август е определен за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими и за почитане на жертвите им.
“Уважаеми госпожи и господа, всеки един от вас има морален, конституционен и политически дълг да бъде лидер в борбата срещу опитите за реабилитиране или налагане на недемократични методи на управление и срещу хибридната война срещу България. Вашата пасивност е равносилна на престъпно съучастие“, заявяват обществениците.
Те допълват, че неслучайно в Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. “Ново обединение на разделена Европа” се казва:
“14. Изисква от правителствата и парламентите на държавите-участнички да гарантират, че всякаква структура на управление или модел на поведение, които възпрепятстват пълната демократизация, или продължават съществуването на тоталитарното управление, или го представят в привлекателен вид, или се стремят към връщането му, или продължават влиянието му в бъдеще, ще бъдат напълно разградени.“
Авторите на писмото призовават премиера, и. ф. главен прокурор и председателите на Народното събрание и на парламентарните групи, съобразно конституционните си правомощия и задължения, да предприемат категорични действия в защита на конституционно установения ред, законите на Република България, демокрацията и българските национални интереси.
Отвореното писмо е подписано от:
доц. д-р Борис Стоянов – историк, СУ
Васко Кръпката – музикант
кап. I ранг Васил Данов
проф. дтн Вили Лилков – преподавател
Владимир Кисьов – председател на СОС 2003-2007, главен преговарящ за присъединяването на България в ЕС
Георги Боздуганов – публицист
Горан Благоев – историк и публицист
Евгений Михайлов – режисьор
проф. д-р Евелина Келбечева, историк
Ивайло Йонков – съветник в Столичен общински съвет
Иван Бутовски – журналист
Иван Сотиров, народен представител в 37 НС и 40 НС
доц. д-р Красен Станчев – икономист и философ
д-р Любомир Канов – психиатър
Марио Топчийски – адвокат
проф. д-р Милена Стефанова – преподавател СУ
проф. д.н. Милко Палангурски – историк, ВТУ
доц. д-р Момчил Баджаков – политолог
Николай Василев – политолог
Николай Ненчев – бивш министър на отбраната
доц. д-р Огнян Минчев – политолог
д-р Петър Москов – бивш министър на здравеопазването и народен представител в 43 НС
проф. д-р Пламен Павлов – историк, ВТУ
Росен Елезов, режисьор
Станислав Станев – адвокат
доц. д-р Светослав Живков – историк
Спас Димитров – народен представител в 36 НС и 37 НС
д-р Стефан Иванов – историк
Стойко Стоянов – журналист, главен редактор на сайта “Фактор”
Стоян Радев, режисьор
Христо Кирчев – кмет на Варна (1991-1999) и народен представител в 39-о и 40-о НС
Христо Христов – журналист, писател, изследовател на комунистическото минало
