Ако кардиналите не изберат нов папа до третия ден от започващия на 7 май конклав, това ще бъде ясен знак, че процесът не върви по план. Подобно забавяне би хвърлило сянка на съмнение върху единството на Колегията и би създало усещане, че Църквата е без посока след смъртта на папа Франциск миналия месец, анализира “Ройтерс”.
“Максимум три дни”, уверено прогнозира салвадорският кардинал Грегорио Роса Чавес. Статистиката го подкрепя: последните десет конклава продължават средно по 3.2 дни, а последните два – през 2005 г. (изборът на Бенедикт XVI) и през 2013 г. (папа Франциск) – приключват само за два.
Но дължината на конклава не е просто календарна подробност – тя носи символика. Кратките конклави внушават съгласие и решителност, докато по-дългите подсказват вътрешни борби, тактически сметки и липса на консенсус. Историкът Джовани Виан отбелязва: “Колкото повече бюлетини има, толкова по-очевидно е, че нещата се усложняват.”
В Сикстинската капела се очаква да влязат 132 кардинали с право на глас. Мнозина са определяни като “папабиле” – потенциални папи – от години, но други може да се издигнат изненадващо по време на текущите общи събрания. Сред първоначалните фаворити анализаторите посочват италианеца Пиетро Паролин и филипинеца Луис Антонио Тагле, но интригата е далеч от разрешена.
Първото гласуване обикновено има символичен характер – почит към определени личности или сигнал за намерения. Истинската динамика започва от втория ден, с по две гласувания сутрин и следобед. Ако до края на третия ден няма избран папа, правилата на конклава предвиждат ден за молитва и размисъл, преди гласуването да продължи.
Коментаторът и йезуит Томас Рийс смята, че липсата на бързо избран папа би означавала две неща: спад на подкрепата за фаворитите и фактът, че голяма част от кардиналите просто не се познават добре. Около 80% от електорите са назначени от Франциск – много от тях от далечни диоцези – и това ще е първият им конклав.
Това създава поле за влияние на така наречените “велики изборници” – фигури с опит, които неофициално насочват подкрепа към компромисен кандидат. В миналото именно така Карол Войтила се издига до папа Йоан Павел II през 1978 г., благодарение на стратегическата подкрепа на австрийския кардинал Франц Кьониг.
В настоящия контекст се очертават идеологически линии: кардинал Герхард Мюлер говори открито от името на традиционалистите, докато личности като канадеца Майкъл Черни настояват за запазване на реформаторския курс на Франциск. Именно подобни разминавания могат да забавят избора.
Макар кардиналите да са задължени да пазят в тайна хода на гласуванията, след конклава често се появяват подробни описания. Журналистът Жерар О’Конъл описва как през 2013 г. Берголио, тогава почти незабелязан кандидат, бързо набрал скорост с вдъхновяваща реч, за да бъде избран на петото гласуване – въпреки опити да бъде дискредитиран.
“Не бих изпаднал в паника, ако до края на втория ден няма бял дим – но ако и на третия ден няма папа, тогава започваме да се тревожим“, казва Рийс.
