Светът изостава много по отношение на повечето цели за устойчиво развитие, договорени през 2015 г., като справяне с бедността и глада. Това се посочва в доклад на ООН, в който се посочват недостигът на финансиране, геополитическото напрежение и пандемията от COVID-19.
Годишният доклад за устойчивото развитие на ООН класира представянето на своите 193 държави членки в изпълнението на 17 широкообхватни “цели за устойчиво развитие“, които включват и подобряване на достъпа до образование и здравеопазване, осигуряване на чиста енергия и защита на биоразнообразието.
Установено е, че нито една от 17-те цели не е напът да бъде постигната до 2030 г., като повечето от тях показват “ограничен или обратен напредък“. В доклада страните се призовават да се справят с хроничния недостиг на финансиране, както и да обновят самата система на ООН.
“Този доклад показва, че дори преди да настъпи пандемията, напредъкът вече е бил твърде бавен“, заяви Гийом Лафортюн, вицепрезидент на Мрежата за решения за устойчиво развитие на ООН (SDSN) и водещ автор на доклада.
“След като настъпиха пандемията и други кризи – включително военни конфликти – това е история на стагнация“.
Докладът откроява справянето с глада, създаването на устойчиви градове и опазването на биологичното разнообразие на сушата и водата като особени слаби области. Политическите цели като свободата на печата също са претърпели “обръщане на напредъка”.
Отбелязва се, че Финландия, Швеция и Дания са начело в списъка на страните, а Китай също е постигнал по-бърз от средния напредък, но изоставането на най-бедните страни в света е все по-сериозно.
Лафортюн посочи, че развиващите се страни се нуждаят от повече достъп до международно финансиране и добави, че институции като агенциите за кредитен рейтинг трябва да бъдат насърчавани да вземат под внимание дългосрочното екологично и икономическо благосъстояние на страната, а не само нейната краткосрочна ликвидност.
Докладът оценява и готовността на страните да си сътрудничат в световен мащаб чрез институциите на ООН. Съединените щати са класирани на последно място.
“Голямо мнозинство от страни подкрепят сътрудничеството, но има редица велики сили, които не играят по правилата на играта“, заяви Лафортюн.
