Снимка: (архив) EPA
Организацията на обединените нации отправи в сряда призив за набиране на 47 милиарда долара помощ за 2025 г., с цел подпомагане на около 190 милиона души, засегнати от конфликти и глад. Призивът идва в контекста на нарастващи опасения, че западните държави, включително най-големият донор – САЩ, може да намалят своя принос, предава “Ройтерс”.
Новият шеф на ООН за хуманитарна помощ Том Флетчър описа ситуацията като “безпрецедентно ниво на страдание” и заяви, че организацията цели да достигне до нуждаещи се в 32 държави, включително Судан, Сирия, Газа и Украйна.
“Светът е в пламъци, и това е начинът, по който можем да ги гасим“, каза Флетчър, подчертавайки нуждата от възстановяване на доверието към ООН и международната солидарност.
Призивът на ООН за 2025 г. е четвъртият най-голям в историята на организацията, но Флетчър призна, че той изключва 115 милиона души, чиито нужди агенцията не може да финансира. Той подчерта важността на фокусирането върху най-нуждаещите се и приоритизирането на ресурсите.
Финансирането за 2024 г., което беше намалено от първоначалните $56 милиарда до $46 милиарда, е осигурено едва на 43% – едно от най-ниските нива в историята. САЩ са осигурили повече от $10 милиарда, което представлява около половината от получените средства. Това обаче поставя въпроса за бъдещата подкрепа, особено на фона на променящите се политически настроения във Вашингтон и предстоящото встъпване в длъжност на новата администрация на Доналд Тръмп.
Хуманитарните работници вече са принудени да вземат трудни решения, като намаляват хранителната помощ в Сирия с 80% и ограничавайки водоснабдяването в Йемен, където има висок риск от холера.
“САЩ остават голяма въпросителна“, заяви Ян Егеланд, ръководител на Норвежкия съвет за бежанците. Той предупреди, че глобалната политическа обстановка не е благоприятна за увеличаване на хуманитарното финансиране. Освен това в Европа също има напрежение, тъй като средствата за хуманитарни инициативи се насочват към отбрана и сигурност.
“Страхувам се, че може да бъдем горчиво разочаровани, тъй като глобалното настроение и националното политическо развитие не са в наша полза.”
Флетчър призова за разширяване на донорската база и за намиране на нови източници на финансиране, подчертавайки важността на дългосрочни решения в света, където кризите продължават средно 10 години.
Германия и Европейската комисия остават сред основните донори на ООН, но генералният секретар на Датския съвет за бежанците Шарлот Сленте изрази опасения, че променящите се приоритети в ЕС може да усложнят финансирането на хуманитарните нужди.
“Това е по-крехък и непредвидим свят от първия мандат на Тръмп, с повече кризи и по-големи нужди”, заяви тя, предупреждавайки за сериозни последствия, ако САЩ намалят своите вноски.
