Не мисля, че България има нужда от Виктор Орбан като посредник в отношенията си с РС Македония. За съжаление, оношенията между София и Скопие са твърде близо до точката на замръзване и единствената обща тема за поддържането им е ангажимента на РСМ да включи българите в своята конституция – подобно на многобройни други етнически общности, които живеят в страната. (Отсъствието на българите от този списък е красноречива илюстрация за “принципния” антибългаризъм на пост-титовисткия политически елит в страната.) Посредникът между България и Македония по този въпрос е Европейската комисия, която включи този ангажимент на Скопие като предпоставка за започване на преговори за присъединяване към ЕС. Орбан е премиер на страна-членка на ЕС и единственото, с което може да допринесе за двустранните българо-македонски отношения е да убеди властимащите в Скопие, че трябва да изпълнят своите поети ангажименти.
Освен това, за да бъдеш посредник в отношенията между други две страни е необходимо да се ползваш с доверието им като наистина независим и еднакво заинтересуван да подпомогнеш реализацията на националните им интереси в диалога партньор. Орбан е твърде далеч от подобна позиция на равноотдалеченост. Аз винаги съм подчертавал голямата отговорност на властимащите в София за влошаването на отношенията между България и РС Македония. Не по-малка отговорност за това влошаване обаче носят и властовите елити в Скопие. Орбан е създател и основен актьор в оста между Будапеща, Белград, Баня Лука и Скопие под управлението на ДПМНЕ, която очевидно и активно проектира интереси и стратегически цели с антиевропейска насоченост – преди всичко интересите на Москва за
разделяне и дестабилизиране на Балканите
Будапеща в продължение на години инвестира специално внимание и капитали в поставянето на Скопие в максимална зависимост от Белград и от общите стратегически цели на оста Будапеща – Белград. Антибългарската пропаганда в РС Македония получава сериозни ресурси от Будапеща – значителна част от най-яростните антибългарски медии в Скопие са собственост на унгарски компании и капитали.
Българският интерес в отношенията с РС Македония е сближаване и динамизиране на двустранните отношения като част от модела на европейската интеграция, който доведе до разрешаване на ключови исторически конфликти и разделения между основни европейски страни. За съжаление, този модел в отношенията между Скопие и София бе приложен частично и за много кратко време – между 2017 и 2019 г. Петата колона на Москва в София и петата колона на Белград в Скопие осуетиха по-нататъшното размразяване в двустранните отношения и ги върнаха
обратно до точката на замръзването
Със своята очевидна принадлежност към стратегическия кръг на руските имперски интереси в Европа Виктор Орбан е особено неподходящ кандидат за посредник в подобряване на двустранните отношения между София и Скопие. За да изпълни подобна мисия той трябва, първо, да спре да фаворизира сръбските експанзионистични интереси на Балканите – в частност спрямо РС Македония и, второ, да пренасочи унгарската политика в подкрепа на интеграцията на Западните Балкани в европейския мейнстрийм и против стратегическите цели на Москва за възраждане и засилване на междуетническите и междунационалните конфликти в региона. На този етап нито едната от двете предпоставки няма шансове да се реализира.
Основната цел на Белград по отношение на РС Македония е да забави европейската интеграция на Скопие поне до момента, в който Сърбия стане пълноправен член на ЕС. Изпреварването на Белград от Скопие по пътя на членството поражда тревоги в сръбския политически елит, че Сърбия може да бъде “обкръжена” от стратегическата интеграция на Балканите в евроатлантическото пространство, която очевидно пречи за осъществяването на
руско-сръбската стратегия “разделяй и владей”,
за разширяване влиянието на оста Москва-Будапеща-Белград в региона. Ако все пак Виктор Орбан има силното желание да подпомогне развитието на българо-македонските отношения – нека на първо време изтегли инвестициите си в яростна антибългарска пропаганда в медиите на РС Македония.
