Унгарският министър-председател Виктор Орбан заплашва да наложи вето върху по-нататъшната помощ за Украйна, за която ще бъде взето решение на предстоящата среща на върха на ЕС на 6 март. Това става ясно от писмо на Орбан до председателя на Съвета на ЕС Антониу Коща, което е получено от онлайн портала “valaszonline.hu” на 1 март.
Орбан също така иска държавните и правителствените ръководители да не приемат никакви писмени заключения относно Украйна на тази среща на върха.
Той по никакъв начин не би могъл да подкрепи писмен проект на заключения, тъй като текстът би бил толкова далеч от това, което той все още може да приеме.
Освен това Орбан пише за стратегически разногласия в политиката по отношение на Украйна, които не могат да се решат с редакции и комуникации. Орбан е убеден, че ЕС, по примера на САЩ, трябва да влезе в преки разговори с Русия за прекратяване на огъня и търсене на устойчив мир, а този подход не може да се хармонизира с това, което е представено като проект за комюнике.
Орбан предупреждава и че всяко едно писмено изявление за Украйна след тази среща само би показало разкола в ЕС, пише Der Standard.
Според проекта, с който разполага “valaszonline.hu”, ЕС ще предостави на Украйна допълнителни оръжия в тежест на нов фонд на обща стойност 20 млрд. евро. Текстът предвижда прехвърляне на оборудване за противовъздушна отбрана, боеприпаси и ракети.
Орбан предлага срещата да се ограничи по упоменаване и позоваване на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН 2774, приета на 24 февруари тази година – става въпрос за резолюцията, внесена от САЩ, където не се споменава агресията на Русия.
Държавите от Европейския съюз сами трябва да решат дали да участват в евентуална мироопазваща мисия в Украйна, заяви по-рано говорител на Европейската комисия на пресконференция в Брюксел. Комисията няма да предлага такава инициатива, но подчерта, че подкрепя усилията за “справедлив и траен мир”.
“Не може да има решение за Украйна без Украйна. ЕС и САЩ имат общ интерес от постигането на справедлив мир, но е важно да не попадаме в капаните на Русия,” заяви говорителят.
Той добави, че ЕС трябва да осигури на Украйна необходимите ресурси, включително боеприпаси и системи за противовъздушна отбрана.
Британският премиер Кийр Стармър, чиято страна напусна ЕС през 2020 година, на 2 март ще бъде домакин на среща с редица европейски лидери. Той изрази публично позиция, че страната му е готова да изпрати сили за мироопазваща мисия, като заяви, че Европа трябва да поеме по-голяма роля в осигуряването на мир в Украйна, а и на европейския континент.
Френският президент Еманюел Макрон още миналата година предизвика разгорещени дебати, като заяви, че не изключва възможността за изпращане на международни сили в Украйна. Това предизвика остри реакции от страна на Русия, но също така разединение сред европейските лидери.
Доналд Туск, премиерът на Полша, първоначално подкрепи идеята за засилено присъствие в Украйна, но в последствие заяви, че страната му няма да участва в мироопазваща мисия в Украйна.
Румънският премиер Марчел Чолаку категорично отхвърли възможността страната му да изпрати войски, като подчерта, че “Румъния няма да предостави войници за разполагане в Украйна, а вместо това ще продължи да укрепва източния фланг на НАТО на своя територия.”
Българският парламент прие декларация, че страната ни няма да изпраща войски в Украйна, а министърът на отбраната Атанас Запрянов уточни, че всяко решение за разполагане на български войски в Украйна може да бъде взето само от парламента.
