В Древна Елада са създадени най-ранните сведения за демокрацията, западната философия – и, оказва се, за замърсяването с олово. Изследователи, проучващи седиментни ядра, извлечени от континентална Гърция и Егейско море, са открили най-старите известни доказателства за замърсяване на околната среда с олово, датиращи отпреди около 5200 години.
Това пресмята АП.
Това е с 1 200 години по-старо от предишното най-ранно регистрирано замърсяване с олово, което е открито в торфище в Сърбия.
В древността оловото е било изпускано в атмосферата като страничен продукт от топенето на руда за мед и сребро. По-късно токсичният метал се е кондензирал под формата на прах и се е утаявал върху почвата.
“Среброто се е използвало за бижута, за специални предмети – но то не се е намирало в чисто състояние“, а се е добивало в руда, комбинирана с олово, казва археологът от Хайделбергския университет Джоузеф Маран, съавтор на ново изследване, публикувано в четвъртък в Communications Earth and Environment.
Обектът с най-ранните признаци на замърсяване с олово се намира в Североизточна Гърция, близо до остров Тасос. Предишни археологически данни сочат, че Тасос е бил едно от най-значимите места в региона за добив на сребро и металообработка, казва Маран.
Изследователите установиха, че нивата на замърсяване с олово са останали сравнително ниски и локализирани в древна Гърция, считана за люлка на европейската цивилизация, през бронзовата епоха, класическия и елинистическия период. Класическият период е известен с атинската демокрация, Сократ и Платон, а през елинистическия период гръцкото културно влияние достига своя връх в целия средиземноморски регион.
Но преди около 2150 години изследователите откриват “много силно и рязко увеличение” на емисиите на олово, причинени от човешката дейност в цяла Гърция, казва съавторът Андреас Куцодендрис от Хайделбергския университет.
По това време, през 146 г. пр.н.е., римската армия завладява гръцкия полуостров, като променя обществото и икономиката на региона. С разрастването на римската търговия, колониите и корабоплаването в Средиземно и Черно море търсенето на сребърни монети нараства бързо, което изисква топене, при което се отделя олово, казва Куцодендрис.
По-късно Римската империя използва олово за трапезни съдове и в строителството, включително за тръби.
Предишни изследвания – включително анализ на ледени ядра от Гренландия – са установили високи нива на олово в голяма част от Северното полукълбо по време на римската епоха.
“Но новото изследване добавя по-конкретна и локална картина за това как са се променяли нивата на олово“, казва Нейтън Челман, учен по околната среда от Университета на Невада в Рино, който не е участвал в изследването.
