КЗК поставя неизпълними изисквания към провеждането на рекламни кампании. С решението на КЗК повдигат важни въпроси за бизнес средата в България.
Това се казва в позиция на Сдружението за модерна търговия (СМТ) относно решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) от 16 ноември, с което глобяват “Хиполенд” АД за “заблуждаваща реклама”.
От Сдружението се надяват, че наложената глоба на “Хиполенд” АД не е свързана с активната гражданска позиция на собственика и служителите на компанията през последните месеци.
Ако това не е така, реакцията на държавните органи би представлявала грубо погазване на свободата на изразяване, демократичните принципи и върховенството на закона. Гарантирането на гражданските и икономическите права на всеки е от фундаментално значение за гражданското ни общество, както и абсолютна предпоставка за развитието на инвестициите в страната, пишат от Сдружението за модерна търговия.
С решението КЗК поставя неизпълними изисквания към провеждането на рекламни кампании – количествените ограничения, приложими към предлаганите продукти, да бъдат комуникирани в абсолютно всички рекламни материали, независимо дали техните формат и характеристики позволяват това. Другият вариант е да бъде осигурена и гарантирана с цената на последващо налагане на санкции наличност на всички рекламирани продукти във всички търговски обекти и/или онлайн платформи за продажба за целия срок на кампанията.
Припомняме, че синът на собственика на “Хиполенд” бе арестуван при протестите срещу третия кабинет “Борисов” на 2 септември 2020 г. Той се оплака от полицейски произвол. Два дни по-късно данъчни влязоха във веригата магазини на бащата.
Решението на КЗК поставя търговците в пълна неизвестност и липса на правна сигурност дори при изпълнение на непосилните изисквания за всестранна и изчерпателна търговска комуникация, как ще бъдат тълкувани от надзорния орган направените послания към потребителите и дали разбирането им няма да е едностранчиво и в услуга на определена преследвана цел – налагане на санкция на определен търговец.
Подобни изисквания не произтичат от закона и поставят търговците в невъзможност дори и при най-добро планиране да рекламират намаление на цените без риск от санкции. Така конкуренцията не се защитава, а се уврежда, тъй като неоснователно се ограничава рекламата и предлагането на стоки в интерес на потребителите, пишат от сдружението.
Практиката за самосезиране на КЗК по сигнал от потребител е изключително спорна, мотивират се от Сдружението. Според тях потребителските казуси нямат пряко отношение към конкуренцията на пазара. Смесването или дори изземването на компетентности води до това, че КЗК е в състояние да наложи тежки наказания за практики, срещу които дори няма оплакване от конкурент. Те засягат само отношенията между потребител и търговец и дават възможност за почти анонимно сезиране на КЗК.
Въпросът за налагане на глоби, измерващи се в проценти от годишния оборот за несъществени нарушения от сдружението са поставяли и преди.
Те дават пример, че в повечето европейски държави дори не подлежат на разследване от орган по защита на конкуренцията.
В България за “заблуждаваща реклама” се използва същият санкционен механизъм, както за несравнимо по-тежките нарушения картелиране и злоупотреба с монопол, което е явно несправедливо и трябва да бъде променено, категорични са от браншовата организация.
