Нарастващото напрежение на руско-украинската граница породи опасения, че кризата с доставките на газ в Европа може да стане още по-сериозна. Пазарните цени на синьото гориво вече достигнаха рекордно високи стойности, пише “Гардиън”.
Русия е най-големият доставчик на газ за Европа, като една трета от него преминава през украинските газопроводи към страните от целия континент. През изминалата година руските газови потоци бяха с една четвърт по-ниски от обичайното, но сега европейските лидери се опасяват, че руска инвазия в Украйна може да доведе до енергийна катастрофа, ако износът на газ бъде спрян.
Представители на Белия дом заявиха тази седмица, че администрацията на Джо Байдън се готви да финализира сделка, за да “гарантира, че Европа ще може да преживее зимата и пролетта”, като посредничи за сключването на споразумение с основните страни производителки на втечнен природен газ (LNG) с танкери към Европа. Този план обаче не е лишен от предизвикателства.
Откъде могат да дойдат спешни доставки на газ за Европа?
Представители на САЩ определиха търсенето на резервен газ като “глобално”.
Но преговорите вероятно ще се съсредоточат върху Катар – един от най-големите производители на газ в света и вторият по големина износител на втечнен природен газ след Австралия. Катар е силен съюзник на Запада в Близкия изток и от години доставя охладен втечнен природен газ с танкери на Великобритания и други европейски държави. Либия също може да помогне, като се има предвид големият ѝ добив на синьо гориво и близостта ѝ до континента.
Самите САЩ също биха могли да играят пряка роля в подпомагането на доставките за Европа. През последния месец от страната са изнесени рекорден брой товари с втечнен природен газ, предназначени за европейските пристанища. Щатите имат силен дългосрочен стимул да насърчат Европа да се откаже от зависимостта си от Русия – и от проекта за газопровод “Северен поток 2” – в полза на собствените им запаси от шистов газ.
Какво количество спешни доставки на газ е необходимо на Европа?
Мащабът на проблема с газовите доставки ще зависи от това до каква степен ще ескалира напрежението между Русия и Украйна.
Русия изпраща около 230 млн. куб. м газ за Европа всеки ден, като около една трета от тях преминават през Украйна. Пазарните експерти обаче не са единодушни дали Русия би могла да прекъсне целия износ за Стария континент, или само този, който разчита на украинските газопроводи. Други са скептични по отношение на това дали Кремъл изобщо ще затегне газовите кранчета.
“Ако Русия използва износа си на енергия като оръжие, колко енергия ще прекъсне? Трудно е да се планира сценарий за това“, казва Хелима Крофт, глобален ръководител на отдела за суровини в RBC Capital. Но въпросът не е дали САЩ могат да създадат предпазен механизъм за руските газови доставки, а дали могат да осигурят газ, който да помогне за смекчаване на евентуални смущения, допълва тя.
Случвало ли се е подобно нещо преди?
Има много примери за спешни мерки за доставка на петрол, но не и на природен газ.
По време на гражданската война в Либия Саудитска Арабия се съгласи да увеличи износа си на петрол на световния пазар, за да компенсира недостига на либийски суров петрол, което доведе до повишаване на цените до 120 долара за барел. Неотдавна Саудитска Арабия сключи сделка с членовете на петролния картел ОПЕК и неговите съюзници за намаляване на производството по време на пандемията, за да избегне срив на цените до нула.
На газовия пазар обаче липсва същото глобално сътрудничество, което затруднява реакцията на световната криза в предлагането. Може би безпрецедентните времена ще изискват безпрецедентни мерки.
