Парламентът прие антикорупционните закони, макар и “шарено”

4 Min Read
Снимка: БГНЕС
Снимка: БГНЕС

Парламентът гласува два Закона за противодействие на корупцията на първо гласуване, внесени едновременно от Министерски съвет и ПГ на “Продължаваме промяната”. Дебатът отне целия пленарен ден.

Със 113 гласа “за”, “въздържали се” 95 (ПП, “Възраждане”, БСП), “против” 3 – предложенията на МС бяха приети. Гласовете бяха 138 “за”, “против” 31, “въздържали се” 14 по втория законопроект.

Служебният министър на правосъдието Крум Зарков обясни: Това са два законопроекта с обща философия и цел, създаващи КПКОНПИ, която да преследва корупционни престъпления, извършвани от лица, заемащи висши длъжности и с основна функция да оспори решения на прокуратурата.

Той наблегна на изготвяне на списък на лицата, който трябва детайлно да се преразгледа между първо и второ четене. МС предлага петчленен състав на КПКОНПИ, избран от мнозинството, от президента, от магистратите. Да няма титуляр за председател, а той да е на ротационен принцип, според който всеки от петимата членове да се избира на 5 г. и да няма повторен мандат. Зарков предложи да се приемат двата законопроекта на първо четене, а в дискусия да се вземат най-добрите решения. “Голям пробив и крачка в изкореняването на корупцията по висшите етажи на властта“, определи министърът.

Кирил Петков настоя за законопроекта на ПП, според който КПКОНПИ се разделя на две и дава възможност за разследване на много големи корупционни престъпления, второ – всички членове да се избират от НС, председателят да е с 5 г. мандат, избран при високи критерии.

Никой не е над закона, а президентът не е включен в законопроекта на МС“, посочи Петков. “Просперираща България без корупция“, иска ПП.

Рая Назарян от ГЕРБ изрази мотиви, че се създава “допълнителен разследващ орган с ограничена компетентност” и че липсва обосновка за следователите. Партията на Бойко Борисов подкрепя промените.

Йордан Цонев подчерта, че ДПС подкрепя двата законопроекта и уточни, че партията е последователна в борбата с корупцията.

Петър Петров от “Възраждане” нарече законопроекта на ПП “нова имитация на закона на ГЕРБ за борба с корупцията“. Неговата критика е към фигурите на следователите. ПГ на Костадин Костадинов ще гласува “против”.

Депутатът Надежда Йорданова от “Демократична България” коментира, че “за да има ефективна борба с корупцията, трябва реформа в прокуратурата“. “Ефективна, отчетна и демократична, а докато главният прокурор казва как да действа прокуратурата, ще се води дебат до безкрай“, смята тя.

Конкретика в дебата между първо и второ четене иска “Български възход”. Александър Николов уточни, че парламентарната група на Стефан Янев подкрепя промените.

Смиляна Нитова от БСП посочи, че ПГ подкрепя законопроектите заради провала в борбата с корупцията. Левицата е за ефективно прилагане на закона – “не като бухалка, а с професионализъм и резултатност“.

Десислава Атанасова от ГЕРБ анализира целия дебат: “За новите и старите“, за “липсата на ново антикорупционно мнозинство, което не е ДБ и ПП, които са отсъствали от комисия“, за “правото” и “слабостите на законите“. ГЕРБ ще участва в усилието да има ясен отговор на парламента, каза тя. “С разум и без политическо противопоставяне да покажем, че всички заедно ще се борим срещу корупцията“, призова Атанасова. Надежда Йорданова опроверга фактологическата грешка на ГЕРБ: “Никога ДБ не е отсъствала от дебат или комисия, посветена на законите за борба с корупцията“.

Share This Article
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
shop