Вчерашните избори в България бяха помрачени от умората на избирателите и рекордно ниска избирателна активност. Това се посочва в оценката на наблюдателите от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ), съобщава БТА.
Отбелязва се, че едновременните предсрочни парламентарни и европейски избори на 9 юни в България са били свободни и състезателни и са предложили на избирателите плуралистичен набор от възможности за избор.
“Въпреки че изборните процедури бяха добре управлявани, избирателната активност отразяваше значителна липса на ентусиазъм, като по-малко от 1/3 от избирателите участваха в процеса. Това показва нарастваща умора и скептицизъм на избирателите към политическите промени“, изтъква ПАСЕ.
Единадесетчленната делегация, водена от Олексий Гончаренко (Украйна), проследи предсрочните парламентарни избори в страната в продължение на четири дни. Тя разполагаше с пет екипа, разположени в София, Пловдив, Благоевград, Кюстендил, Плевен, Перник и Брезник. През септември ще бъде представен пълен доклад за наблюдението на пленарната сесия на ПАСЕ.
Гончаренко заяви, че всички скорошни избори в България са били професионално организирани и добре произведени. Извън дребните нередности и техническите проблеми с машините за гласуване, тези избори не са били изключение, а едновременните европейски избори не са били значително предизвикателство.
“Българските избиратели са изтощени от гласуването шести път за три години, което води до разочарование от управлението на страната и несигурните перспективи за политическа стабилност може да ги тласнат към крайности“, подчерта той и добави, че новоизбраното Народно събрание трябва да се стреми да възвърне доверието на избирателите.
Наблюдателите посочват, че промените в Конституцията от декември 2023 г., предоставили на хората с двойно гражданство правото да бъдат избирани за народни представители и министри, е добре дошло и в съответствие с предишни препоръки на Венецианската комисия и Бюрото по човешките права на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. Въпреки това се отчита, че някои други дългогодишни препоръки, особено по отношение на избирателните права на хора под съдебно запрещение или изтърпяващи присъди с лишаване от свобода, остават неразгледани.
От ПАСЕ са особено загрижени за продължаващите проблеми с купуването на гласове и корпоративния и контролиран вот – очевидни или скрити. Според тях тези въпроси се нуждаят от задълбочено проучване, за да се възстанови общественото доверие.
Отбелязва се, че тонът на кампаниите е бил предимно негативен. Делегацията на ПАСЕ научи за злоупотреби със съдебни производства на основания за клевета и повтаря отдавнашната си препоръка за приемане на нови законодателни мерки за защита на журналистите.
“В деня на изборите гласоподавателите изглеждаха запознати с възможностите за гласуване, като избираха между хартиени бюлетини и машини. Значителен брой избиратели предпочетоха хартиени бюлетини. Процесът в избирателните секции беше донякъде бюрократичен. Въпреки професионализма на членовете на секционните избирателни комисии, това вероятно би довело до забавяне и дълги опашки, ако участието беше по-голямо“, се допълва в оценката.
Според ПАСЕ тайната на вота не е била напълно гарантирана, тъй като прозрачността на машинно отпечатаните бюлетини е позволила на другите да могат да виждат съдържанието.
Делегацията на ПАСЕ призовава новите български власти да преосмислят използваната сега система за електронно гласуване, за да осигурят надеждност, като използват по най-добрия начин съвременните технологии.
Според наблюдателите е ясно, че новите технологии сами по себе си не могат да възвърнат доверието на българите в изборния процес нито да изкоренят корупционните действия. Ако обаче те бъдат съчетани със законова защита и прозрачни изборни правила, биха могли постепенно да повишат доверието на избирателите.
