Пътната карта за прилагане на зелената сделка у нас и декарбонизация на енергийния сектор влезе като извънредна точка на днешното заседание на ресорната парламентарна комисия и после бе отложена заради спорове между управляващите от ГЕРБ и ПП/ДБ за нейното съдържание.
Няколко са обсъжданите сценарии в комисията за енергиен преход, стана ясно по време на заседанието на енергийната комисия в НС от доклада на Министерството на енергетиката. Относно въглищните централи към 2025 се очаква да бъдат близо 3 гигавата, към 2030 година да са 1,6 гигавата и до 1 гигавата до 2030, според един от сценариите. Именно този сценарий е бил предложен на консултативен съвет за зеления преход.
Към 2035 година се предвижда въвеждане на нова ядрена мощност от 1 гигават, а 2040 – още един гигават ще бъде въведен в енергийната система като нова мощност. Но това изисква сериозни инвестиции около 1 милиард лева годишно. Трябва да се въведат и ВЕИ.
Ренета Колева, заместник-министър на околната среда и водите обяви, че ведомството подкрепя пътната карта за климатична неутралност, която е предложена. Виктор Минчев от Асоциация за свободен енергиен пазар посочи, че има консенсус, че експертите в комисията за енергиен преход не са се подписали под доклада към пътната карта за декарбонизация. Крайният продукт на доклада е продукт на администрацията на МС, обясни той.
Как ще я постигнем тази енергийна неутралност, попита Жечо Станков от ГЕРБ. Имало много сектори, които бълвали емисии, а не са посочени в доклада. Как можем да решим въпроса хем вълкът сит, хем агнето цяло, попита депутатът.
Делян Добрев попита дали тази пътна карта противоречи на решения на НС. За него проблем е какво пише в Пътната карта. Затова тон предложи точката да бъде отложена за извънредно заседание на комисията следващата сряда в 16.00 часа.
