Днес обществото ни е водено не от принципа на съединението, а от духа на разделението.
Това пише Негово Светейшество българският патриарх Неофит в обръщението си към българския народ по повод Деня на Съединението.
“Все повече се отдалечаваме от заветните поучения на св. ап. Павел, който ни наставлява да няма помежду ни разцепления, а да бъдем съединени в един дух и в една мисъл (1 Кор. 1:10), за да бъдем всички едно(Йоан 17:21), така, както Господ Иисус Христос молеше Небесния Си Отец. Непреходни са думите на Спасителя: “всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части, една против друга, няма да устои” (Мат. 12:25), без обединение и единомислие“, пише патриархът.
Нека изкореним силите на разединението в общественото ни съзнание и като имаме пред очи примера на нашите предшественици, които обединени от вярата, надеждата и любовта, извоюваха в далечната 1885 г. Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Нека и ние в единомислие, разбирателство и мир помежду си да градим славната ни държава на духа, призова патриархът.
Преди 136 години, с Божия помощ нашите предшественици, които обединени от вярата, доброто и надеждата за светло бъдеще на идните поколения, обединиха народа и успяха да се преборят и съберат границите на Отечеството ни, като съединиха разделения по територия, но не и по дух – единен български народ.
“Помнете вашите наставници…” (Евр. 13:7), призова патриархът.
В празничния ден сме призвани не само да отдадем почит и благодарност към всички, които извършиха делото на Съединението, но и да се вгледаме в себе си, в това, което се случва в съвременното ни общество – дали това е духът на единството и Съединението или е духът на разединението, се казва в словото на патриарх Неофит.
Той призова да изкореним силите на разединението в общественото ни съзнание. По примера на нашите предшественици, които обединени от вярата, надеждата и любовта, извоюваха в далечната 1885 г. Съединението на Княжество България с Източна Румелия да градим славната ни държава на духа. Драгоценно е нашето народно и църковно единство! Единствено със силна вяра, упование и молитвено прибежище в Бога, ще оделотворим единението на народа, и чрез усилията на всекиго от нас, ще запазим благословената ни Родина чиста и свята такава, за каквато се бориха и ни я завещаха нашите предци!
