Когато се предприемат конституционни промени, в дъното винаги стоят политически цели. Това заяви пред БНР преподавателят по Конституционно право Пламен Киров.
Според него промените в Конституцията са елемент, за да се случи сглобката. По думите му целите, които са поставени със законопроекта, обхващат един по-широк периметър от първоначално заявения.
Той посочи, че заявените цели бяха свързани с ограничаване на властта на главния прокурор. Киров подчерта, че по този начин може да се ликвидира фигурата на главния прокурор като една от основните в съдебната власт. Конституционалистът допълни, че така се и прекрояват функциите на прокуратурата.
Той определи като спорно предложение за разделяне на Висшият съдебен съвет на две колегии. Според конституционалистът този въпрос би следвало да е от компетенцията на Велико народно събрание.
По отношение на Венецианската комисия Киров заяви, че тя не е ментор или надзорен орган по отношение на националните парламенти и конституционни системи. Комисията може да дава препоръки и оценки, уточни той.
Киров прогнозира, че макар и по-бавната писта, измененията на някои от текстовете ще бъдат гласувани. Той очаква някои от предложенията да отпаднат или да бъдат променени между четенията. Основната задача ще бъде да се минимизират щетите, отколкото да се създаде една хубава правна уредба, каза още той.
