Планът на Европейския съюз да отдели до 20 милиарда евро за военна помощ за Украйна среща съпротива от страните от ЕС и може да не оцелее в сегашния си вид, казват дипломати, цитирани от “Ройтерс”.
Жозеп Борел, върховен представител на ЕС по външната политика, предложи през юли блокът да създаде фонд с до 5 милиарда евро годишно за четири години като част от по-широките ангажименти на Запада в областта на сигурността, за да подкрепи Украйна, докато се бори с инвазията на Русия.
Но докато министрите на отбраната на ЕС се подготвят да обсъдят плана в Брюксел във вторник, дипломати казват, че много страни – включително Германия – са изразили резерви относно ангажирането на толкова големи суми години предварително.
ЕС и неговите членове са сред най-големите донори на военна помощ за Украйна, предоставяйки оръжие и оборудване на стойност около 25 милиарда евро, според дипломатическата служба на блока.
Предложението на Борел беше опит да се постави подкрепата на по-дългосрочна основа, като се създаде паричен резерв за помощта за Украйна в рамките на по-голям фонд – European Peace Facility – използван за възстановяване на разходите на членовете на ЕС за военна помощ за други страни.
“Все още няма да го обявя за провал. Но, разбира се, винаги могат да се направят подобрения“, каза високопоставен дипломат от ЕС в петък, пожелал анонимност.
“Германия има много въпроси… и с право. Говорим за много пари.”
Дебатът за военната помощ идва в момент, когато страните от ЕС също обсъждат предложение да се дадат на Украйна 50 милиарда евро икономическа помощ.
ЕС също е изправен пред предизвикателства по отношение на други аспекти на военната си помощ за Украйна.
Много официални лица и дипломати казват, че блокът ще се бори да изпълни целта да достави на Киев 1 милион артилерийски снаряда и ракети до март следващата година.
А Унгария от месеци задържа 500 милиона евро изплащания от Механизма за мир към членовете на ЕС за помощ за Украйна заради поставянето на Украйна в черния списък на унгарска банка OTP.
Откакто банката беше премахната от черния списък, Унгария настояваше, че иска гаранции, че няма да се върне там.
Правителствата на ЕС подчертаха, че дългосрочната военна помощ на ЕС трябва да бъде координирана с пакетите за сигурност, които отделните страни от ЕС договарят с Киев, което затруднява уреждането на цена, докато тези преговори продължават.
На среща на върха на ЕС миналия месец германският канцлер Олаф Шолц каза, че засега фокусът трябва да бъде върху подобни двустранни пакети.
Някои членки на ЕС също твърдят, че ще се борят да дадат голямо дългосрочно обещание, тъй като вътрешните бюджети са притиснати.
“За някои държави-членки съществува реалността на публичните финанси“, каза втори дипломат от ЕС.
Трети дипломат от ЕС каза, че вероятността първоначалното предложение на Борел да бъде прието намалява, но много страни все още искат да имат ангажимент на ниво ЕС.
Трима дипломати предположиха, че ЕС може в крайна сметка да реши да изпълнява ангажиментите си година по година, вместо да подписва по-голяма сума, която се простира за четири години.
