Полша избира своя парламент на редовни избори, но и влиза в цикъл от избори, които могат да потвърдят, но и да променят пътя на страната.
Вероятният избори се свежда до две възможности – или дясноконсервативната партия “Право и справедливост” на Ярослав Качински ще постигна трета поредна победа, което би било безпрецедентно в историята на Полша, или на власт ще дойде широка коалиция от опозиционни сили на бившия премиер Доналд Туск.
Когато описват предстоящите избори, полските медии често не могат да устоят на използването на гръмки фрази като “най-важните избори в историята на Полша от 1989 г. насам”.
Резултатът от изборите е важен не само за Полша, тъй като продължаването на управлението на евроскептиците или дори влизането в коалицията на крайнодясната партия Конфедерация би довело до по-нататъшно отчуждаване на Варшава от Брюксел и не вещае нищо добро за европейския проект в сегашния му вид.
Победа на евроскептичните сили, особено в светлината на скорошния успех на проруската партия на Роберт Фицо в съседна Словакия, няма да донесе нищо добро на европейския проект в сегашния му вид, а един нов завой на Варшава към Брюксел е в състояние да доведе до “мини-рестартиране” на Европейския проект.
В Киев също очакват внимателно резултата от избора – за известно време темата за отношенията между Украйна и Полша стана един от доминиращите мотиви на кампанията и доведе до забележимо охлаждане между стратегическите съюзници.
След осем години управление на “Право и справедливост” Полша стана бастион на консервативната идеология в тази част на света: странато с най-строгите закони за абортите в Европа и огромна роля на католическата църква в обществото и политиката . Това е държава, в която според външни наблюдатели демокрацията е застрашена – това се потвърждава в множество резолюции на правозащитни организации. Това е страна, която е на ниска точка в отношенията си с Европейския съюз.
Гледната точка на поддръжниците на правителството рисува Полша като крепост на традиционните ценности в съвременния свят на всепозволеност и либерализъм със своите еднополови бракове и мултикултурализъм; тя е самодостатъчна и горда държава, която се съпротивлява на диктата на транснационалните корпорации и брюкселските бюрократи.
До голяма степен настоящите избори може да се разглеждат и като референдум за това дали полското общество смята настоящия курс на страната за приемлив и достоен за продължаване.
Значението на полските избори сега не трябва да се подценява, но и да се преувеличава, тъй като и Полша влиза в цикъл от избори – следващата година ще се проведат местни такива, после и за Европейски парламент, а в началото на 2025 г. поляците ще изберат и новия си президент. Много е вероятно с парламентарните избори Полша навлиза в период на политически турбуленции.
