Седмокласниците ще разполагат с повече време на изпитите си от Националното външно оценяване по български език и литература и по математика. Това стана ясно на национално съвещание с началниците на регионални управления на образованието относно началото на новата учебна 2023/24 година, което бе открито от министъра на образованието Галин Цоков.
За първата част учениците от 7. клас вече ще имат 75 вместо 60 минути, което ще им даде възможност за по-спокойна и задълбочена работа.
От новата учебна година в изпита след 7. клас ще има още една промяна. Броят на задачите и по двата предмета остава същите, но по математика две от задачите, които до сега са били с отворен отговор, ще станат с избираем.
От МОН отбелязват, че през годините се наблюдава, че някои ученици показват знания, но техническа грешка при решаването на условията на отворените задачи води до липсата на верен краен отговор. Въведената промяна цели децата да могат още в хода на изпита да се коригират, ако видят, че решението им не фигурира в изброените варианти. Това не само ще спомогне за по-точна проверка на знанията, но и ще позволи включване на по-голям дял задачи с практическо приложение.
Просветният министър съобщи, че хартиените учебници до 7. клас ще бъдат дигитализирани до първия учебен ден и ще могат да се ползват от учениците в платформата “Дигитална раница“.
По негови думи в 99% от училищата са доставени необходимите учебници, учебни помагала и познавателните книжки за учениците от 1 до 7 клас за предстоящата учебна година.
Той посочи, че е създадена организация и екипите по Механизма за обхват ще започнат своите обиколки веднага след първия учебен ден, за да връщат децата, които не са тръгнали на училище, обратно в клас. Цоков отбеляза, че в минали години този процес се е разгръщал едва през месеците октомври и ноември.
Министърът заяви, че е разпоредил всички РУО да напомнят на училищата да направят преглед на прилежащата инфраструктура и да сигнализират компетентните институции при пасиви, свързани с пътната безопасност.
От своя страна заместник-министър Емилия Лазарова заяви, че е необходимо изработване на училищни политики за повишаване на резултатите, ефективна комуникация с родителите, мерки за намаляване на отсъствията, ориентиране към нови модели на работа в учебния час, предоставяне на общата и допълнителна подкрепа, особено за учениците от уязвими групи. Тя счита, че трябва да се обърне внимание и на квалификацията на учителите.
Зам.-министър Мариета Георгиева пък сподели новите моменти в областта на професионалното образование и обучение и призова за силна връзка на месно ниво между училища и работодатели, за ранно кариерно ориентиране чрез разширяване на дуалното обучение.
На свой ред заместник-министър Наталия Митева представи възможностите училища и детски градини да получат инвестиции по Плана за възстановяване и устойчивост, както по проекти с европейско финансиране.
По нейни данни до момента се постъпили 2 245 проектни предложения от училища за изграждане на STEM центрове. Предстои обучение в дигитални компетентности и работа с електронни ресурси на 18 000 учители.
