Динамичните политически събития от последните седмици водят до промени в електоралните нагласи на българите.
“Продължаваме промяната” успява да възстанови част от подкрепата си, като този месец 21.4% от гласуващите заявяват, че биха дали своя глас за формацията на Петков и Василев. За сравнение през месец май подкрепата им беше 17.5% от гласуващите. Въпреки това възстановяване “Продължаваме промяната” не успява да си върне първата позиция, която се заема от ГЕРБ. Партията на Борисов запазва резултата си от последните месеци. През юли 23.6% от гласуващите декларират подкрепа за ГЕРБ.
Статично изглежда положението при ДПС (10.7%), БСП (9.8%), “Възраждане” (9.6%) и Демократична България (6.9%).
Ерозия в подкрепата регистрират при новата формация на Стефан Янев, която през този месец набира 5.7% от гласуващите. Това е с близо 2% по-малко в сравнение с началната ѝ позиция от 7.6% от гласуващите през месец май.
Големият губещ от последните събития изглежда е “Има такъв народ”, който отбелязва спад и остава на 3.8% от гласуващите, което застрашава възможностите му за парламентарно представителство при нови избори.
“Изправи се, България” и ВМРО остават с подкрепа от съответно 1.6% и 1.1% от гласуващите.
Оценката за работата на президента също бележи тренд на спад, като ако през месец май 50% дават положителна оценка, то през юни тези оценки са вече 45%, а през юли са вече 43%. 41% пък са тези, които този месец дават отрицателна оценка за работата на държавния глава.
Кабинетът на Кирил Петков завършва своя мандат с 22% положителна оценка за своята работа и 70%, които го оценяват отрицателно. В последните три месеца от социолозите от “Тренд” не регистрират динамика в тези стойности.
За сметка на това оценката за работата на парламента е в продължаваща тенденция на влошаване на стойностите, като през този месец положителните оценки са 14%, а отрицателните 77%.
Песимистични изглеждат очакванията на българите за икономическото положение в страната за следващата една година. 45% очакват влошаване, а само 15% подобрение. Същото се отнася и до очакванията за жизнения стандарт. 37% са на мнение, че стандартът им ще се влоши в следващата една година, а само 17% смятат, че ще се подобри. Подобни високи стойности и на двата индикатора социолозите припомнят, че са отчитали преди около две години – в началото на Ковид пандемията.
