Миналият месец екипът на Европейския съюз за борба с дезинформация развенча видео на руски език в YouTube, в което се казва, че граждани бягат от “диктатурата” в Полша и търсят убежище в Беларус, близък съюзник на Москва, предаде “Ройтерс”.
Видеото разпространяваше повтарящи се прокремълски наративи за Варшава, че тя поддържа агресивни милитаристични намерения и за демократични провали в Полша и други страни в ЕС.
Според екипа за борба с дезинформацията този клип е част от по-широка руска кампания за дезинформация, срещу която Европа се бори преди изборите за Европейски парламент на 6-9 юни.
Видеото отговаря на модел: свързаните с Русия уебсайтове вземат прокремълско съдържание от контролирани от държавата издания или прокремълски акаунти в социалните медии, преопаковат го, включително с превод, и го разпространяват по нови канали, за да го насочат към по-широката аудитория от ЕС.
Русия е обвинявана, че е водила кампании за дезинформация, насочени към избори в Съединените щати, Европа и Великобритания през последното десетилетие, въпреки че Москва отрече, че използва дезинформация, за да повлияе на общественото мнение.
Според оценката на американското разузнаване от 2023 г. Москва използва шпиони, социални медии и руски държавни медии, за да подкопае общественото доверие в почтеността на изборите по света.
Редица европейски държави предупредиха за предизборен скок на дезинформацията. Но въздействието й е трудно да се определи.
Джак Стъбс, главен разузнавач във фирмата за анализ на социални мрежи Graphika, каза, че опитите за влиение от страна на Русия, Китай и други участници, включително вътрешни групи, имат потенциала да нарушат онлайн разговорите около предстоящите европейски избори.
Повечето държави от ЕС водят собствена борба срещу дезинформацията, но ресурсите варират и експертите казват, че европейските усилия са разединени.
Това направи мейнстрийм партиите уязвими за кампании за дезинформация, което пък засилва недоволството на избирателите и това се отразява във по-голямат подкрепа за националистическите партии.
Според втория годишен доклад за дезинформация на ЕС, публикуван тази година, Полша и Германия са били едни от основните цели в ЕС. Франция и Сърбия, която не е членка на ЕС, също бяха сред тях.
Москва, чиито отношения със западните правителства се влошиха след нахлуването й в Украйна през 2022 г., казва, че Западът води информационна война, включваща фалшиви твърдения, която цели да унищожи репутацията на Русия и да я представят като враг. Руски длъжностни лица казват, че Западът е станал толкова нетолерантен, че отказва да приеме всяко мнение, което противоречи на преобладаващия доминиращ наратив.
През април френският министър по европейските въпроси на Жан-Ноел Баро каза пред вестник Ouest France, че страната му е “ударена” от руска дезинформация. Атаките срещу Франция включват създаването на фалшив уебсайт на френското правителство, в който се твърди, че 200 000 граждани са били призовани да се бият в Украйна. Също се подхранваше и страхът от дървениците.
Томаш Хлон, комисарят по международната дезинформация на полското правителство, каза пред Ройтерс, че блокирането на уебсайтове е като стискане на балон, защото те се появяват другаде.
Франция натовари своя орган за наблюдение на чуждестранната дезинформация Viginum да наблюдава акаунти в социалните медии, свързани с Русия. Испания има специална работна група, която използва хардуер, проектиран от Европол, за да координира държавната си реакция.
Политическата опозиция в Италия изготви законодателство, което ще създаде звено, посветено на идентифицирането на актове на дезинформация. Словакия, чието правителство е изправено пред обвинения, че облагодетелства Русия, премахна звено, за което казаше, че е обслужвано от “чиновници активисти“, отговарящи да гарантират, че “има само едно правилно мнение“.
Но според Валентин Шатлет, изследовател в лабораторията за дигитална криминалистика на Атлантическия съвет, цялостният отговори е много разпокъсан.
През май държавите от ЕС спряха четири руски медийни субекта, включително регистрирания в Чехия уебсайт “Гласът на Европа”, като ги определиха като пропагандни мрежи, свързани с Кремъл.
От своя страна Русия предупреди, че ще има последици за западните журналисти в Москва като отмъщение.
