Във времето на първите години след Втората световна война и началото на управлението на т.нар. „народна власт“ у нас започват да се строят съветските монументи.
През 2021 г. излезе филмът „Второто освобождение“, който проследява именно този период. А с един от неговите автори историкът и преподавател в Американския университет- проф. Евелина Келбечева ни среща Цвети Петрунова.
В Благоевград от години тя е част от преподавателския колектив на Американски университет. Срещата на екипа ни е пред монумента „Движения“ на Павел Койчев. Тази скулпторна група в последните моменти на тоталитарния комунистически режим е била пред заплахата да бъде претопена по искане на тогавашния кмет.
„Точно това е разликата с такива монументи като МОЧА в София, защото тези паметници и желоните на пропагандата не са изкуство. Точно обратното е. Това е една непрекъснато ескалираща комунистическа пропагандна машина, която създава и фалшивата история на България. Затова искам да започнем с този контраст“, казва Келбечева.
Тя направи и анализ на Паметника на Съветската армия.
На него пише – на Съветската армия, освободителка от признателния български народ.
Исторически вярно ли е че, съветската армия освобождава България?
Първо тя тогава не е съветска. Нарича се червена, второ – всички документи дипломатически ясно показват какво става – че на България е обявена война от Съветския съюз, което позволява на съветите да създадат най-голямата мрежа в Югоизточна Европа – на територията на България.
В такъв случай има ли за какво българският народ да бъде признателен в контекста на 50-те години, когато е построен паметникът?
Ако продължим с отговора на този въпрос – няма нито една дума за това. Признателният български народ е разбира се едно клише на пропагандата, на тоталитарната комунистическа власт. Има огромна част от българския народ, който по никакъв начин не може да бъде признателен за това. Ние не сме освободени от никакъв монархов фашизъм. България е окупирана и в продължение на три години през нашата територия преминават около 600 хиляди военнослужещи на Червената армия. И веднага след окупацията започват грабежи, убийства, изнасилвания до такава степен, че даже Георги Димитров, който тогава все още е в Москва, пише на Сталин писмо, в което казва – Вземете мерки.
