Производството на храни е причина за 26% от емисиите на парникови газове в световен мащаб, повечето от които се дължат на селското стопанство, по-специално на животновъдния сектор. Специален доклад на Европейската сметна палата (ЕСП) посочва, че средствата от ЕС за селското стопанство, предназначени за действия за климата, не са допринесли за намаляване на емисиите на парникови газове от земеделските стопанства. Въпреки че една четвърт от всички селскостопански разходи на ЕС за периода 2014—2020 г. (над 100 млрд. евро) са били предназначени за борба с изменението на климата, емисиите на парникови газове от селското стопанство не са намалели от 2010 г. насам. Това се дължи на факта, че повечето мерки, финансирани по Общата селскостопанска политика (ОСП), имат нисък потенциал за смекчаване на последиците от изменението на климата, а ОСП не насърчава използването на ефективни щадящи за климата практики.
Одиторите провериха дали през периода 2014—2020 г. по линия на ОСП са подпомагани практики за смекчаване на последиците от изменението на климата с потенциал за намаляване на емисиите на парникови газове от три основни източника: селскостопанските животни, химическите торове и оборския тор и от земеползването (обработваеми и затревени площи). Те анализираха също така дали през периода 2014—2020 г. въвеждането на ефективни практики за смекчаване е било стимулирано по линия на ОСП по-добре, отколкото през периода 2007—2013 г.
Емисиите от химически торове и оборски тор, които възлизат на почти една трета от емисиите от селското стопанство, са се увеличили в периода 2010—2018 г. По линия на ОСП се подпомагат практики, които може да намалят използването на торове, като например биологичното земеделие и отглеждането на бобови растения. ЕСП обаче констатира, че тези практики имат неясно въздействие върху емисиите на парникови газове. Вместо това практики, които са доказано по-ефективни, като например методи за прецизно земеделие, съчетаващи прилагането на торове с нуждите на съответните култури, са получили ограничено финансиране.
По ОСП се финансират неекологични практики, например като се подпомагат земеделски стопани, обработващи отводнени торфища, които представляват под 2 % от обработваемата земя в ЕС, но изпускат 20 % от емисиите на парникови газове от селското стопанство в ЕС. Финансирането за развитие на селските райони би могло да се използва за възстановяването на тези торфища, но това се прави рядко. Подпомагането по ОСП за мерки за поглъщане на въглерод като залесяването, агролесовъдството и преобразуването на обработваема земя в затревени площи не се е увеличило спрямо периода 2007—2013 г. В законодателството на ЕС понастоящем принципът “замърсителят плаща” не се прилага за емисиите на парникови газове от селското стопанство.
На последно място, одиторите отбелязват, че правилата за кръстосано спазване и мерките за развитие на селските райони са се променили малко в сравнение с предходния период, въпреки повишените амбиции на ЕС в областта на климата. Схемата за екологизиране е имала за цел да подобри екологичните резултати на ОСП, но не е мотивирала земеделските стопани да приемат ефективни благоприятни за климата мерки и отражението ѝ върху климата е незначително.
