Производството по несъстоятелност у нас е бавно, събираме 35% от вземанията

2 Min Read
Снимка: архив БГНЕС
Снимка: архив БГНЕС

Производството по несъстоятелност в България е по-бавно и у нас продължава средно 3 години. Чрез него се събират 35% от вземанията при 65% средно за Европейския съюз. Toва заяви правосъдният министър Надежда Йорданов на обществено обсъждане в Народното събрание като част от предложените изменения и допълнения на Търговския закон за усъвършенстване на производството по несъстоятелност в България.

Тя обясни, че със законопроектът се решават две големи групи въпроси: цели се да се направи производството по несъстоятелност в България по-бързо и ефективно. Трябва с общи усилия да преодолеем проблема с производството по несъстоятелност, настоя Йорданова.

Другият важен въпрос, който се урежда е създаване на правила за лицата, които извършват стопанска дейност, но не са търговци. Всеки един от въпросите засяга икономическия живот в България и затова е много важно да се чуят как се възприемат приложените предложения, каза правосъдният министър.

Надежда Йорданова настоя да чуе становищата на заинтересованите страни сега преди законопроектът да бъде внесен за разглеждане в парламента. Търговският закон е една от темите, които България има наказателна процедура, изтъкна Йорданова.

Заместник-министърът на правосъдието Борислав Ганчев посочи, че ние сме последната държава, която не е транспонирала директивата по линия на производството по несъстоятелност. Причината според зам.-министъра е, че производствата продължават дълго време. Със законопроекта за Търговския закон се предвижда промяна на статута на синдиците. Целим да няма вечни длъжници, каза още Ганчев.

На дискусията в парламента за промените в законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон присъстваха представители на АИКБ, Българска стопанска камара, Асоциация на банките в България, Национален съюз на синдиците, Висш адвокатски съвет и други.

Share This Article
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
shop