Две години след пълномащабното руско нахлуване в Украйна краят на войната не се вижда. Всеки от украинските бежанци във Франция се адаптира по свой собствен начин, като много от тях се готвят да останат за дълго.
Това посочва АФП.
По данни на ООН две години война на Русия в Украйна са принудили над 14 милиона души – близо една трета от населението на Украйна – да напуснат домовете си.
Около 69 000 от тези хора са намерили убежище във Франция към януари 2024 г.
Тази цифра е скромна в сравнение с европейски държави като Полша и Германия, които са приели пет до десет пъти повече хора, но тя отразява не толкова липсата на щедрост от страна на французите, колкото желанието на украинските бежанци да потърсят подслон там, където вече има голяма украинска диаспора. Положението на украинските бежанци във Франция е “несигурно” и “променящо се” според много от самите изгнаници.
“Моето положение и това на другите [украински] музиканти е много уникално, защото сме във Франция по работа и никога не ни се е налагало да живеем от субсидии“, казва Анна Ставиченко, ръководител на специална мисия на Парижката филхармония, която координира временните договори с френски оркестри за украински музиканти, разселени от войната.
“Въпреки това ситуацията е нестабилна: не знаем докога ще имаме работа и не сме в състояние да правим други планове освен ежедневните дейности.”
Марина Кумеда, автор на “Journal d’une Ukrainienne” (“Дневник на една украинка”) и член на украинската правозащитна организация “Право на защита”, заяви, че продължаващата война разкъсва семействата.
“Хората, които пристигат във Франция с децата си, обикновено по-трудно се връщат в Украйна, защото това означава да изложат детето на рисковете от войната“, посочи Марина Кумеда.
Жените в изгнание остават разделени с месеци или години от своите съпрузи и партньори, тъй като на мъжете на възраст между 18 и 60 години е забранено да напускат Украйна след обявяването на военно положение след нахлуването на Русия.
Разстоянието може да допринесе за това, което някои украински специалисти по психично здраве наричат “епидемия от разводи”, като броят на украинските бракове, приключили миналата година, е два или дори три пъти по-голям от този преди войната.
“Хората искат да се върнат у дома, но се питат – има ли работа, безопасно ли е?”, казва Кумеда. Някои от тях правят крачка напред и се връщат, въпреки цялата несигурност. Фризьорка от Буча, която е в изгнание във Франция, наскоро се връща с автобус в Киев, въпреки че я очакват по-ниска заплата и по-малко клиенти.
В друг случай жена временно оставя детето си на грижите на баба му и дядо му във Франция и се връща в Украйна. “Липсваше ѝ съпругът ѝ, а тя не се беше прибирала у дома от две години“, казва Кумеда.
Други предизвикателства, споменати от украинските бежанци, включват изучаването на френски език. Повечето украинци не говорят френски, но много градове във Франция позволяват на украинските бежанци със статут на “временна закрила” да се възползват от курсове по френски език. Когато се сблъскват с административни трудности, някои бежанци споделят, че разчитат на подкрепата на местните общности за разрешаването им.
Много бежанци споделят, че се чувстват “хванати между две държави”. Те са благодарни за убежището, което са намерили във Франция, но не могат да се откъснат от предишния си живот в Украйна.
“Това беше труден и болезнен период за украинците“, казва Микита Зигура, украински художник и бежанец, който понастоящем живее в Ница.
“Подкрепяме Украйна с всички сили, като даваме дарения и организираме дейности, докато се опитваме да се адаптираме към живота във Франция – заради бъдещето на децата ни и заради привилегията да изпитаме живота в една високоразвита страна като Франция”, каза той.
Братът на Микита, Егор Зигура, заяви, че е благодарен за достъпа до същите услуги и права като френските граждани, като например застраховка, предоставени чрез статута на временна закрила, предоставен на украинците от началото на войната.
“Благодарение на подкрепата на френското общество много от нас започнаха да се адаптират и имаме възможност да се развиваме, да работим и да живеем пълноценно въпреки войната и като продължаваме да подкрепяме Украйна.” Той добави, че украинските асоциации във Франция, като AFUCA в Ница, помагат за интеграцията.
Много украински бежанци твърдят, че са убедени, че подкрепата за тяхната кауза не е намаляла с течение на времето. За Егор всички трябва да се противопоставят на руската агресия, защото
“войниците в Украйна не само защитават границите на нашата страна, но и спират вражеските сили да напредват в цяла Европа. По-важно от всякога е да се обединим и да спрем врага“.
