Рашидов на прощаване: Забравете за рейтингите, хората чакат резултати

1 Min Read
Снимка: Информационна агенция News24sofia.eu / Филип Станчев
Снимка: Информационна агенция News24sofia.eu / Филип Станчев

Дойде краят на 48-то Народно събрание. Край неочакван и предизвестен. Прекрачих прага на този парламент като най-възрастния народен представител с надежда, че след серия от крясъци, обиди, да опитаме да намерим разбирателство. В първите мигове магията стана, но, уви, бе кратка.

Така обобщи неколкомесечния живот на 48-я парламент председателят му, избран най-трудно в демократичната ни история, Вежди Рашидов.

Докога така, колеги“, запита той. И припомни, че след първоначалните надежди парламентът отново се е потопил в “познатата антиутопия – гласувания, прегласувания, почивки“.

И се попитах – докога така? (…) Трябва по-често да се замисляме какво правим тук и какво оставяме и дали в крайна сметка рушим или създаваме“, обърна се към депутатите Рашидов.

В политиката посрещат с цветя и изпращат с камъни, като всеки ще плати тази цена. Но ние сме длъжни да забравим страстите, да забравим рейтингите и да помислим – какво остава след нас? Вижте хората, които са ви издигнали, вложете разум“, призова председателят на 48-я парламент преди да удари прощалния звънец, слагащ край на живота на поредното неуспешно Народно събрание.

Share This Article
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
shop