Служебният министър на културата Найден Тодоров обяви десет стъпки за спиране на схемите за източване на бюджета.
Прокуратурата и МВР ще си свършат работата по установяването на всички факти и обстоятелства и ще накажат виновните за това безумно източване на средства от един от най-бедните сектори в страната, увери той във Фейсбук по повод източването на театрите в Разград и Смолян.
Той заяви, че в Министерството на културата също ще бъде извършена сериозна проверка, която да установи какво е можело да се предотврати. Тази проверка ще бъде извършена от най-високия проверяващ орган на изпълнителната власт – Главния инспекторат на Министерския съвет.
Проверяващите органи на Министерството на културата ще извършат последователни проверки в държавните културни институти. Тодоров обаче уточнява, че това е едва първата стъпка, а следващата е да се предотвратят възможностите за бъдещи измами в сектора.
От страна на Министерство на културата ще се извърши анализ на възможността за централизиране на информационния поток на критични данни, с цел мониторинг на системата в държавния културен сектор и предотвратяване на бъдещи пробиви. Това означава, че ще бъде въведена единна система за продажба на билети, единна система за счетоводство и управление на човешките ресурси и единна деловодна система за регистриране на договори.
Целта е да се улесни възможността за наблюдение и реакции при нарушаване на финансовата дисциплина на опериращите с публични средства в държавния културен сектор.
Според министъра трябва да се предприемат и законови корекции. Те ще бъдат предложени за обсъждане на синдикалните и работодателските организации, както и на Комисията по култура в следващото Народно събрание. Тодоров посочва следните стъпки:
- Промяна на формулата и стандарта на делегирания бюджет и периодите на преизчисление.
- Ясен и непроменим в рамките на финансовата година бюджет, със заложени месечни лимити, съобразени с даденостите на отделните институти.
- Класифициране на институтите според вида им, дейността им през последните години, особеностите на региона и съобразено с особените обстоятелства в съществуването на всеки един институт (наличие на сграден фонд, взаимодействие с местната власт и прочие).
- Фиксиране на минимален и максимален брой щатни бройки, според новосъздадения класификатор.
- Създаване на система за изчисление на труда и заплащането, съобразена с особеностите на професиите в културния сектор.
- Фиксиране на административните, творчески и икономически правомощия на ръководните екипи в културните институти.
- Създаване на система за обективно атестиране на културните институти и работещите в тях, включително периодична атестация на техните ръководители.
- Създаване на стимули за развитие на културните институти, съчетано с подпомагане на развитието на регионите в страната чрез нова мотивационна система на Държавна задача, заимствана от концепцията за Национална културна стратегия.
- Създаване на легални стимули за съвместна работа между културните организации от държавния, общинския и независимия сектор.
- Създаване на дигитална платформа, представяща дейността на всички културни институти от държавния сектор, към която да могат да се присъединяват и други желаещи културни организации.
Според министъра, ако тези промени бъдат въведени, това би довело до обезсмисляне на опитите за пробив в системата и би дало възможност на културните институти да се съсредоточат в творческата си дейност и развитието на културата в регионите, в които са ситуирани.
Част от тези промени ще дадат възможност и за бързото откриване на нередности в изпълненията на задълженията на институтите и техните ръководители.
