Въпреки предупреждението на президента Румен Радев, че може да не подпише укази за нов главен прокурор и председател на Върховия административен съд, както и призивите на редица наблюдатели и анализатори, мнозинството във ВСС не само не спря процедурата за нов обвинител №1, но и стартира процедурата по избор на нов председател на Върховния административен съд.
Гласуването във ВСС повтори до голяма степен гласуването за процедурата за избор на нов главен прокурор, като бяха изложени и горе-долу същите аргументи за и против. Магистратите гласувата с 15 гласа “за”, трима гласуваха “против” – председателят на Върховния касационен съд Галина Захарова, Атанаска Дишева и Олга Керелска.
Според приетата хронограма на следващите четири заседания на Пленума на ВСС ще се правят номинации – на 24 и 31 октомври, както и на 7 и 14 ноември. Самият избор ще се състои на 20 март. Според Закона за съдебната власт предложения за председател на ВАС може да правят поне трима членове на Съдийската колегия, министърът на правосъдието и Пленумът на Върховния административен съд. За да има избран, са необходими 17 гласа.
Мандатът на настоящия председател на ВАС Георги Чолаков изтича на 22 ноември, което означава, че след тази дата и до избора на негов наследник, ВСС ще трябва да определи изпълняващ функциите председател на съда.
Този път обаче заседанието на ВСС започна с изчитането от страна на представляващия Боян Магдалинчев на проект на декларация, с която, както се оказа по-късно, Атанаска Дишева, Олга Керелеска и Галина Захарова не са били запознати. Олга Керелска дори припомни, че това е връщане на една стара практика във ВСС, която разчита на елемента на изненадата.
В тази декларация се посочва, че всички критики и призиви този ВСС да не избира нов главен прокурор и нов шеф на ВАС са на практика политически изказвания и представляват намеса в една независима власт.
Отправя се апел към представителите на останалите власти и всички конституционно установени държавни органи “да не преминават границите на правовия ред и в битката за надмощие на собствените им каузи да не обезсмислят базисните принципи на функциониране на правовата държава, защото това е бумеранг за всички нас“.
Също така се казва, че аргументите за изтекъл мандат и непопълнен състав са недопустими, тъй като на практика представляват вменяване на вина именно в настоящия състав на Съвета за провала на съдебната реформа, а и за неизпълнението от страна на други органи на техните задължения. Народното събрание не е попълнило квотата си от представители, а ако изтеклият и непопълнен състав се използва като аргументе, то това би означало орязване на правомощията на един независим орган, вследствие на неизпълнение на задълженията на друг орган.
В декларацията се отправя призив критиците отвън на системата “да не минават границите на допустимото, а институциите – и границите на правомощията си.
Призивите да бъде спряна процедурата за избор на председател на Върховния административен съд (ВАС) и главен прокурор е призив Висшият съдебен съвет да наруши Конституцията, се определят като недопустими, и по същество представляват демонстрация на правен нихилизъм и двоен стандарт.
Внушенията за липса на морален интегритет и нелегитимност на състава на съвета, за зависимост от политическата конюнктура и др., явно са част от политическата реторика в условията на поредни предсрочни парламентарни избори, но представляват груба и безпринципна намеса в независимостта на съдебната система.
Самата декларация беше подкрепена от 14 членове на ВСС и получи традиционните три гласа против.
