Не можем да гледаме света със същите очила. Трябва да се пречупят ограниченията, рецидивите, наследени от историята, създадени от един друг държавен интерес. Нашите възгледи за съседите ни бяха изградени по предишна система и те бяха антибългарски, антиалбански, антигръцки. Това заяви македонският външен министър Буяр Османи, цитиран от БГНЕС.
Според него “мирогледът трябва да бъде прекършен“.
По негови думи всяко излизане от рамките на Договора за добросъседство прави проблема объркващ и неразбираем. Оттам идвала и констатацията, че той излиза извън подписаната рамка.
Единствената формула е да се върнем към принципите на договора, но да намерим механизми как да го направим по-бърз, по-динамичен, за да създадем резултати, обясни Османи.
Запитан кой е най-спорният въпрос от целия проблем, той бе категоричен, че всичко, което излиза извън рамката, е спорно.
Спорни били и разликите в очакванията относно скоростта на изпълнение, динамиката и целите на изпълнението.
Според него в тази част договорът не е бил точно дефиниран, тъй като не предвижда времева динамика, нито определени критерии, които трябва да бъдат реализирани в определен период. Тук се разчита на добрата воля на двете страни да преодолеят различията и да намерят общ език заедно в един нов съюз, като НАТО и ЕС, отбеляза министърът.
По негови думи тези различни очаквания създават безпокойство и лишават процеса от предвидимост.
Когато няма предвидимост, тогава всеки излиза със своя дневен ред, след това предизборният период влошава тези условия. Затова мисля, че връщане към Договора ще създаде предвидимост при изпълнението и дилемите относно това кой какво очаква ще бъдат изчистени, заяви Османи.
Част от тази предвидимост е посочената от него пътна карта за това как да се ускорят планираните проекти, но и за да се ускори работата на комисията по исторически въпроси, без да се отклонява от целта.
Целта на комисията е да разреши историческите дилеми в контекста на образованието, в контекста на преодоляването на стереотипите на Балканите в учебниците, да се възприемат хората като приятелски настроени и по този начин да се учат децата, че народите не са врагове, подчерта Османи.
Според него в контекста на възгледите за съседите историята не трябва да се разглежда като въпрос за идентичността на народите, “защото въпросът за идентичността възниква от правото на държавите на самоопределение и не е въпрос на спор, така че това е ключовата разлика“.
По негови думи това разграничение ще бъде направено тогава хората ще гледат на Комисията по-добре и ще възприемат по-малко емоционално ролята й.
Мисля, че това е проблемът – емоциите. Там, където има емоции, няма рационалност. Сега се нуждаем от рационален подход, разделящ историята като образователен проблем от историята като спор за идентичността, обобщи министърът.
