Изследователи от Берлин разкриват, че най-новото поколение дийпфейк (deepfake) видеа вече успешно имитира реалистичен пулс, правейки разпознаването им значително по-трудно.
Алгоритмите за разпознаване на фалшиви видеа доскоро разчитаха на измерване на сърдечния ритъм чрез така наречената “дистанционна фотоплетизмография” (rPPP) – техника, която засича едва доловими промени в цвета на кожата, свързани с кръвообращението. Но ново изследване, публикувано в списание Frontiers in Imaging, показва, че тази технология вече не е надеждна.
“Показваме за първи път, че висококачествени deepfake видеа могат да съдържат реалистичен сърдечен ритъм и дори леки цветови промени по лицето, което прави откриването им изключително трудно“, обяснява проф. Петер Айзерт от Хумболтовия университет в Берлин, водещ автор на проучването.
Екипът е разработил нов детектор, който анализира пулса от видео само за 10 секунди. Използвайки собствена база данни и видеа с потвърден реален пулс, те доказват точността на алгоритъма си. Изненадващо обаче, когато прилагат същата методика върхu фалшификати, системата също засича “пулс” – макар че той не е бил добавян умишлено.
Оказва се, че фалшивите видеа могат да “наследят” пулса от оригиналното видео, от което се взема мимиката. Това разкритие поставя нови предизвикателства пред борбата с дезинформацията, особено в контекста на политически кампании и онлайн манипулации.
Въпреки това учените са оптимисти: докато пулсът като цяло може да бъде фалшифициран, локалните промени в кръвообращението по лицето остават трудни за подражание. Именно върху тях трябва да се фокусират следващите поколения алгоритми за защита от deepfake измами.
