ПП/ДБ внася промени в законите за службите и ще убеждават партиите, които подкрепят властта да гласуват “за”. На брифинг в Народното събрание съпредседателите на коалицията поставиха гласуването им като залога, който ще отвори пътя ни към Шенген.
Кирил Петков говорил в Австрия за членството на България в Шенген. Проблем за властите там е сигурността по границите. Премиерът Николай Денков полагал усилия да убеди Австрия и Нидерландия. Но тази отговорност е и на НС, обяви Кирил Петков, затова и от ПП/ДБ входират законите за реформата в службите за сигурност. От ГЕРБ показвали непълна готовност да подкрепят законите в този вид, но Кирил Петков се надява те да размислят.
Припомняме, че и днес лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде крачка назад.
Петков заяви, че също така очаква Шенген да е важен приоритет за партията на Бойко Борисов. Надявам се да не се чака ротацията да предвижим въпроса за Шенген, не можем да чакаме повече, изтъкна той.
Петков бил готов да ги убеди колко са важни законите. Съпредседателят на ПП вярва, че важната дата за страната ни за влизането ни в Шенген е декември месец. Това е икономически приоритет, подчерта Петков. Домашното за реформите в службите е закъсняло и не можем повече да чакаме, изтъкна той.
Атанас Атанасов на свой ред подчерта колко е важно да сме част от Шенген. Министерски съвет осигурява обществения ред и сигурност, затова и ПП/ДБ предприемали тези действия, за да може МС да управлява службите. Неколкократно е обсъждана темата с партньорите във властта. Това не е подкрепя за конкретното правителство, това е подкрепа за Шенген, подчерта Атанасов.
За протеста на миньорите Кирил Петков разбира исканията и страховете им. Призова ги да седнат заедно на масата, както зърнарите. Да се срещнат с отделни партии на разговор, щяло да политизира ситуацията.
Едновременно с това предложението, внесено в НС с подписите на Кирил Петков, Атанас Атанасов и Божидар Божанов, за промени в Закона за Националната служба за охрана предвиждат единствено елиминиране на президента Румен Радев от назначаването на ръководителите на разузнаването, на ДАНС и на агенцията за подслушване и следене. Те ще се назначават от парламента, а ръководителят на НСО – от Министерски съвет. В момента и четиримата се назначават с указ на държавния глава.
Изключение се прави за служба “Военна информация” – военното разузнаване, като при него се допускат две възможности – когато директорът е цивилен, се предлага да се назначава от парламента, и с указ на президента, когато е висш военен.
В мотивите за законопроекта пише, че той е провокиран от необходимостта от ясна отговорност на ръководителите на тази военизирана структура от системата на сигурността, в светлината на разпоредбата на чл. 105, ал. 2 от Конституцията, според която Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност, както и общото ръководство на държавната администрация и е тясно свързано с желанието на Република България за присъединяване към Шенгенското пространство.
Министерският съвет по Конституция следва да осъществява общото ръководство на държавната администрация, както и да извършва оперативно ръководство на изпълнението на задачите по отбраната на страната и е логично той да разполага с възможността да определя оперативното ръководство на HCO, което на свой ред е отговорно за цялостното ръководство на администрацията и служителите в службата.
Поводът за законодателното предложение е наложителен в контекста на развитието на войната в Украйна и необходимостта да се отговори на изискванията за високоефективна система на националната сигурност за приемането ни в Шенгенското пространство, при което защитата на националната сигурност следва да е основен приоритет па правителството за постигане на целите, заложени в чл. 24 oт Конституцията.
