Коя държава арестува и изтезава деца?“ — този въпрос вече не е реторичен. Той е крясък. Крясък от едно 16-годишно гърло, което е пищяло в полицейски коридор в Хасково. Крясък, който пробива мълчанието на една цяла нация.
Както вече News24sofia.eu писа, че на 1 май, след протест пред местното РПУ, момче на 16 години е задържано. Без родител. Без адвокат. Само сред униформи и заплахи. Според сигнала, изпратен до News24sofia.eu, детето е било вкарано в сградата и там — не е разпитвано, а мачкано. Полицаите, които е трябвало да го пазят, са го насилили — физически и психически. Загасили са цигара в ръката му. За да “изпее” кои са другите на протеста.
Но се оказа, че това не е единичен случай.
Разказ на Мартин, 15 г.: „Като влязох вътре, ме бутнаха в някаква стая без прозорци. Единият полицай ме удари с длан през лицето. Другият ми каза: “Пиши това, което ти казваме, или ще спиш тук.” Диктуваха ми изречения. Не знаех какво значат някои от думите. Казаха, че ако кажа на някого, че съм бит, “ще ми счупят живота’” Направиха ми снимка с телефон и се смяха.“
Разказ на Даниел, 14 г.: „Нищо не съм направил. Стоях отстрани на протеста. Хванаха ме за якето и ме дърпаха до входа. Там, в коридора, ме ритнаха по крака. Караха ме да пиша, че съм хвърлял камъни. Казах, че не е вярно. Тогава единият полицай извади палка и я сложи до главата ми. “Припаднал си от страх,” каза по-късно. Аз си знам — припаднах, защото ме удари.“
Разказ на Нина, 16 г.: „Видях как хванаха брат ми. Плачех и ги молех да ми кажат къде го водят. Един полицай ми прошепна: “Ще се радваш, ако излезе до сутринта.” После го видях след 12 часа. Син под окото. Не искаше да говори. Каза само: ‘Не мога. Ще стане по-зле.’“
Разказ на Георги, 17 г.: „Когато ме вкараха в стаята, ми казаха да седна и да мълча. Един от полицаите започна да ми задава въпроси, а другият стоеше зад мен. Изведнъж получих удар по тила. Казаха ми, че ако не говоря, ще ме накарат да съжалявам. Подписах каквото ми дадоха, без да го чета.“
Разказ на Елена, 15 г.: „Бях на протеста с приятели. Не сме правили нищо лошо. Хванаха ме и ме заведоха в полицейското управление. Там ме накараха да стоя права с часове. Един полицай ми каза, че ако не кажа кой е организирал протеста, ще ме обвинят в подстрекателство. Бях уплашена и казах първото име, което ми дойде наум.“
Разказ на Петър, 16 г.: „След като ме задържаха, ме накараха да се съблека до кръста. Един от полицаите започна да ме удря с гумена палка по гърба. Казаха ми, че ако не призная, ще продължат. Не издържах и казах, че съм виновен, въпреки че не бях направил нищо.“
Разказ на Силвия, 14 г.: „Бях с приятелки, когато ни задържаха. В полицейското управление ни разделиха. Един полицай ми каза, че ако не кажа кой е хвърлял камъни, ще ме обвинят в нападение на полицай. Започнах да плача. Той ме удари по лицето и каза да млъкна.“
Разказ на Иван, 15 г.: „Когато ме вкараха в стаята, ми казаха да седна и да мълча. Един от полицаите започна да ми задава въпроси, а другият стоеше зад мен. Изведнъж получих удар по тила. Казаха ми, че ако не говоря, ще ме накарат да съжалявам. Подписах каквото ми дадоха, без да го чета.“
Разказ на Мария, 16 г.: „Бях на протеста с приятели. Не сме правили нищо лошо. Хванаха ме и ме заведоха в полицейското управление. Там ме накараха да стоя права с часове. Един полицай ми каза, че ако не кажа кой е организирал протеста, ще ме обвинят в подстрекателство. Бях уплашена и казах първото име, което ми дойде наум.“
Разказ на Николай, 17 г.: „След като ме задържаха, ме накараха да се съблека до кръста. Един от полицаите започна да ме удря с гумена палка по гърба. Казаха ми, че ако не призная, ще продължат. Не издържах и казах, че съм виновен, въпреки че не бях направил нищо.“
Разказ на Анна, 15 г.: „Бях с приятелки, когато ни задържаха. В полицейското управление ни разделиха. Един полицай ми каза, че ако не кажа кой е хвърлял камъни, ще ме обвинят в нападение на полицай. Започнах да плача. Той ме удари по лицето и каза да млъкна.“
Разказ на Христо, 16 г.: „Когато ме вкараха в стаята, ми казаха да седна и да мълча. Един от полицаите започна да ми задава въпроси, а другият стоеше зад мен. Изведнъж получих удар по тила. Казаха ми, че ако не говоря, ще ме накарат да съжалявам. Подписах каквото ми дадоха, без да го чета.“
Разказ на Ваня, 14 г.: „Бях на протеста с приятели. Не сме правили нищо лошо. Хванаха ме и ме заведоха в полицейското управление. Там ме накараха да стоя права с часове. Един полицай ми каза, че ако не кажа кой е организирал протеста, ще ме обвинят в подстрекателство. Бях уплашена и казах първото име, което ми дойде наум.“
Разказ на Стефан, 17 г.: „След като ме задържаха, ме накараха да се съблека до кръста. Един от полицаите започна да ме удря с гумена палка по гърба. Казаха ми, че ако не призная, ще продължат. Не издържах и казах, че съм виновен, въпреки че не бях направил нищо.“
Разказ на Ирина, 15 г.: „Бях с приятелки, когато ни задържаха. В полицейското управление ни разделиха. Един полицай ми каза, че ако не кажа кой е хвърлял камъни, ще ме обвинят в нападение на полицай. Започнах да плача. Той ме удари по лицето и каза да млъкна.“
Разказ на Георги, 16 г.: „Когато ме вкараха в стаята, ми казаха да седна и да мълча. Един от полицаите започна да ми задава въпроси, а другият стоеше зад мен. Изведнъж получих удар по тила. Казаха ми, че ако не говоря, ще ме накарат да съжалявам. Подписах каквото ми дадоха, без да го чета.“
Разказ на Елена, 15 г.: „Бях на протеста с приятели. Не сме правили нищо лошо. Хванаха ме и ме заведоха в полицейското управление. Там ме накараха да стоя права с часове“.
Децата са били карани насила да пишат показания, които им се диктуват. Били са снимани с телефони от полицаите — не за протокол, а за унижение. Заплашвани са, че ще ги “закопчаят завинаги”, ако не се подчинят.
Това не са сцени от диктатура. Това не е фикция. Това е България. Хасково. 2025 година. В страна от Европейския съюз, където децата се страхуват да говорят, защото зад вратата на едно полицейско управление може да ги чака кошмар.
„Коя държава арестува и изтезава деца?“ Ако мълчим, отговорът е: нашата.
