Руският президент Владимир Путин може скоро да намекне, че ще участва в президентските избори в страната през 2024 г., съобщават “Ройтерс” и в. “Комерсант”.
Това проправя пътя на шефа на Кремъл да остане на власт до 2030 г.
Според официални длъжностни лица като част от конференция през ноември Путин може да обяви, че ще участва в изборите през март догодина.
Има обаче и други сценарии за това какво може да направи руският лидер на конференцията, като окончателното решение зависи от него.
Путин, който наследи президентския пост от Борис Елцин в последния ден на 1999 г., се задържа начело на Русия по-дълго от всеки друг руски владетел след Йосиф Сталин, надминавайки дори 18-годишния мандат на Леонид Брежнев.
На 7 октомври Путин навършва 71 години.
Въпреки че редица дипломати и официални лица очакват той да остане на власт доживот, все още няма потвърждение за плановете му да се кандидатира на президентските избори през 2024 г.
Миналия месец Путин заяви, че ще обяви намеренията си едва след като парламентът свика президентските избори – по закон това трябва да се случи през декември.
По-рано говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза, че ако Путин реши да се кандидатира, никой няма да може да се конкурира с него.
Въпреки че Путин може да няма конкуренция за гласове, бившият шпионин на КГБ е изправен пред най-сериозния набор от предизвикателства, с които се е сблъсквал който и да е ръководител на Кремъл, откакто Михаил Горбачов се бори с разпадащия се Съветски съюз преди близо четири десетилетия.
Войната в Украйна предизвика най-голямата конфронтация със Запада след Кубинската ракетна криза от 1962 г. и представлява най-големия външен шок за руската икономика от десетилетия. Освен това през юни Путин беше изправен пред неуспешен бунт на най-могъщия руски наемник – Евгений Пригожин, който два месеца по-късно загина в самолетна катастрофа.
Западът представя Путин като военнопрестъпник и диктатор, въвлякъл Русия в конфликт в имперски стил, който отслаби страната и изкова украинската държавност, като същевременно обедини Запада и даде на НАТО мисия за противопоставяне на Русия.
Путин обаче представя войната като част от много по-голяма борба със Съединените щати, която според кремълския елит има за цел да разцепи Русия, да заграби нейните природни ресурси и след това да продължи с уреждане на сметки с Китай.
Бившите съветски шпиони, които държат властта в Москва, многократно са предупреждавали за риска от конфликт между Русия и НАТО.
Западът твърди, че не иска конфликт между Алианса и Москва, а просто да помогне на Украйна да победи руските сили. Кремъл обаче е категоричен, че Западът никога няма да постигне поражението на Русия в Украйна.
